Брадли Уест - Море от лъжи

Нолан получи потвърждение от Чит, че както ЦРУ, така и УБН имат добри работни отношения със сингапурските власти. Тя въведе антропометричните данни на Ларсон, шифрова имейла съгласно двустранните протоколи и го изпрати в сингапурската имиграционна служба (с копие до сингапурското Министерство на вътрешната сигурност), изисквайки предварително одобрение за влизане в страната на туриста г-н Дерик Ларсон, който работи под прикритие за УБН. Въпреки че беше неделя, сингапурците одобриха искането за двайсет минути.

Хекър обясни, че мострите ще бъдат сложени в чувала с дипломатическа поща и ще останат под контрола на УБН. Съдържанието на чувала щеше да бъде разделено на две, като УБН Сингапур щеше да сложи тяхната половина в сейф за веществени доказателства, а другата щеше да изпрати на изследователските лаборатории.

— В зависимост от това какво искаш да добавиш към стандартния списък за проверка — дълъг поменик от наркотици, химикали и експлозиви, — ще получим резултатите до един-два дни, определено до средата на седмицата — каза той на Нолан.

Пуснете изследвания за ОМП 25 25 ОМП — съкр. от оръжие за масово поразяване. — Б.пр. : биоагенти, нервнопаралитични газове, прекурсорни химикали и ядрени вещества. О… и нека потърсят за човешка ДНК. — Хекър записа всичко, като клатеше глава.

Нолан беше на тръни, защото нямаше представа колко време ще му отнеме да стигне до летището, особено след като трябваше първо да се отбият до апартамента на Мили. Докато шофьорът помагаше на Зея да натовари двата гигантски куфара, възбудената Мили се тръшна на задната седалка и се намести по средата, за да избегне най-замърсената част на тапицерията.

Рамо до рамо с нея, той я попита:

— Как успя да убедиш Матюс да те пусне?

Мили се притисна плътно в него и каза:

— Той ми предложи, а аз казах, че ще помисля.

Нолан изведнъж се усети пак на седемнайсет и в мозъка му нахлу опияняващ коктейл от хормони.

Преди да успее да насочи разговора в безопасно русло. Мили размаха плътен оранжев плик и изгука:

— Имам манифестите за пасажерите и каргото!

Нолан извади съдържанието на плика и бързо го прегледа.

— Някакви идеи? — попита, като върна вниманието си върху списъка на пасажерите.

Пуснали сме имената до всеки компютър в свободния свят. Засега единственото, което се набива на очи, са седемнайсетте служители на фирма за проектиране на интегрални схеми, наречена „Ийгъл Кло“. Базирана е в Айдахо и строи завод в Малайзия. Мениджърите ѝ са били на път за Китай, за да потърсят резервен вариант.

— Какъв вид чипове проектира „Ийгъл Кло“?

— Не сме сигурни. Уебсайтът им описва високопроизводителни видео чип сетове за геймърски цели, но докато не получим конкретен отговор от МО, няма да знаем дали не работят и по договори с военните.

Той приключи с второто четене на седем страничния списък.

— Не разпознах нито едно име, но това не означава нищо. Какво би оправдало убийството на двеста двайсет и седем пасажери и дванайсетчленен екипаж?

— Боб! Спри да говориш така. Не сме сигурни, че тези хора са мъртви. Ако си прав, те са кацнали живи и здрави тук, в Бирма. Това е много по-добре, отколкото да паднеш в океана край Виетнам.

— Може би… — отговори със съмнение той. Продължаваше да прелиства. — А… я виж разпечатката на каргото. Литиеви батерии, над двеста килограма! Какво прави това на борда? Кой не е чувал, че са лесно възпламеними? Помниш ли онзи реактивен самолет над Флорида, който се разби преди двайсет години? Литиевите батерии в товарния отсек се бяха запалили и бяха убили всички. „Валюджет“ май беше.

— Не, не помня. Тогава съм била на шест години, старецо.

Но Нолан беше възбуден като човек с тотофиш, улучил и шестте числа:

— Имало е и 2236 килограма „радиочасти и зареждащи устройства“. Залагам и последния си цент, че това не е било покупка от „Радиошак“ в Малайзия за Китай!

— Да, това направи впечатление на всички. И следствието се насочи натам.

— Но дали не пропускат най-многозначителната следа — замислено каза Нолан.

— И коя е тя?

— Мангостините 26 26 Мангостини — тропически плод с твърда черупка, в която има бели ядки, подредени като чеснови скилидки. — Б.пр. . На самолета е имало 2500 килограма мангостини, натоварени в четири сандъка.

— Е?

— Споменавам го, защото Травис каза, че съдържанието на един от изгорелите под навеса сандъци миришело на банани, а те са подобни на мангостините на миризма и вкус. Освен това един от двамата мостови на караулката вчера ядеше някакъв плод, когато с Кяо спряхме пред тях. Жена ми купува мангостини на пазара. Те са тъмновиолетови, почти черни. Не ми харесват, но китайците са луди по тях, което може би обяснява защо са на борда на полет от Малайзия за Пекин. Можеш ли да се обадиш на някого и да помолиш да проверят дали мангостините са местен плод?