Брадли Уест - Море от лъжи

— Прикритието ми е търговия и икономика, затова мога да те уверя, че единствените два растителни продукта, които се експортират, са сушените зеленчуци и оризът. Основно изнасяме дрехи, дървен материал и морски деликатеси. Не и плодове. Пазачът може да има мангостиново дърво в двора си.

— Няма — увери я Нолан. — Извадил е онази мангостина от разтоварения на пистата сандък. На Телър му е трябвало нещо в отсека. Мангостините са му пречели. Затова са разтоварили онова, което им е трябвало, натоварили са го на контейнерите „K Line“ и не са си направили труда да върнат ненужното на борда. Вместо това Телър е изгорил мангостините заедно с всичко излишно. Допускам, че пазачът е сложил онзи плод в джоба си. Със сигурност не му е харесал, защото помня, че отгризна от него и го изплю, преди да насочи оръжието си срещу мен.

— Ще се обадя в офиса и ще попитам — каза Мили.

— Недей. Хекър успя да ми втълпи колко безумно звучи теорията ми за отвличането на самолета. Да не правим голям въпрос от това, че на борда на МН370 е имало два тона мангостини. Нека първо проверим дали и къде тук растат мангостини, и след това да решаваме какви изводи може да се направят от това. Но има нещо друго, което можем да направим веднага. Зея…?

Междувременно Зея оглеждаше внимателно улиците, по които се движеха. Сега извърна глава и фиксира Нолан през огледалните си слънчеви очила.

— Да?

— Набери Райдър и ми подай телефона.

— Момент…

Нолан изчака претоварената клетъчна мрежа на Рангун да осъществи връзката.

— Травис? Боб съм. Ще бъда кратък. Започвам да мисля, че повече ни интересува каргото, а не хората. Манифестът разкрива много електроника, а при толкова дизайнери на интегрални схеми на борда би могло да има дори компютърни чипове. Почти съм сигурен, че не става дума за човек, защото иначе Телър не би се главоболил да отваря товарния отсек. Моля те, имайте това предвид при определяне на приоритетите на търсенето. Нямах време да го кажа на Хекър. Ще документирам всичко, когато стигна в Сингапур. Чао. — Обърна се към Мили и ѝ обясни: — Той е с приятелите им от рангунската полиция. До по-малко от час ще ударят дома и офиса на Телър. Засега не са открили нищо интересно за съобщаване. Може би ще успеем да подгоним Телър, така че да няма време да ни търси. — Вместо да говори за себе си, което щеше да му е скучно, а и можеше да засегне секретни теми, Нолан скочи право в неофициалната история на Кун Са, за която Мили бе творила в изненадалото всички свое изказване в посолството. Разбира се, Нолан можеше да блесне с факти, но го направи с чисти намерения: — На езика на шан Кун Са означава Благоденстващ принц. Бил е неграмотен сирак, наполовина шан, наполовина китаец, което го е правело подозрителен в очите на шан. Освен етническата си гордост младежът имал огромен кураж и още по-внушителни връзки. В края на 70-те ФБР го направило най-издирвания човек на света и обявило награда от два милиона долара за главата му. Напълно безполезно, разбира се. Той живеел в родния си град в Бирма, на другия бряг на реката спрямо Мей Хон Сан — основния входен пункт за контрабанда в Тайланд. Там имал единствената къща с 50-калибрена зенитна батарея и лична армия от петнайсет хиляди души, която зорко го охранявала, докато той размахвал златните си стикове за голф. Но това вероятно вече ти е известно — предположи Нолан.

— Ами, частично.

— Идва интересната част. Нашият човек бил и най-големият клиент на „Дабъл Лама Трейдинг“. Като второстепенна задача, докато ЦРУ прикривало убийството на Даниел Кранц и изтривало имената на важните клиенти, колегите ми добре се постарали принцът да бъде възмезден за парите, похарчени за предплатените оръжия, които били твърде опасни за контрабанда в провинция Шан. Не знам точната сума, но само в склада в Чианг Мей имало тежко въоръжение и муниции на стойност шест милиона долара. Предполагам, че повечето стока била негова. Кун Са не бил човек, когото да преметнеш, ако искаш да живееш… Аз бях младши шифровчик към посолството в Банкок и работех към контраразузнаването, с основни мишени Виетнам, Съветите и страните от Варшавския договор. Беше толкова отдавна, че Китай все още не беше основен приоритет. Романтичният период на плаща и кинжала като основен инструмент да се спре нашествието на глобалния комунизъм приключи, когато Кранц бе хванат за гушата от неизвестни хора и поради неизвестни причини. Кажи-речи единственият служител, който не беше заподозрян, бе Телър, който тогава бе в Сингапур. Роб се върна потайно в Банкок заедно с шепа стари кадри на Компанията. Всички заедно разиграваха тайландците, докато секретарките и аз унищожавахме уликите… Между хилядите страници имаше товарителници за пратки до базираните в Чианг Май компании паравани, някои от тях въртящи сделки с оръжие за милиони долари. ДЛТ разполагаше с намиращи се на действителна служба командировани зад граница старши служители на ЦРУ, които кръстосваха всеки месец до Северен Тайланд, за да работят с клиенти, да приемат депозити, да опаковат и експедират. ЦРУ се правеше, че не забелязва продажбите на опиум, които финансираха по-голямата част от закупуването на оръжие, защото по-голямата част от печалбата на ДЛТ на свой ред финансираше пратките из цяла Азия и Африка. Бивши агенти на ЦРУ — някои свързани с ДЛТ, други не — продължаваха да трупат оръжие и пари в Тайланд, така че понякога бе трудно да се прецени дали работещите в ДЛТ са официално служители на ЦРУ, или са само стари муцуни и като такива — добре извести на Телър. По онова време Щатите бяха в след уотъргейтско/картърската пацифистка ера; никой във Вашингтон не желаеше военна активност, така че подаряването на оръжие и тайните програми за обучение бяха максимумът, до който Компанията бе готова да стигне във войната чрез посредници. Спомни си също, че Сайгон падна през 1975, Виетнам победи Камбоджа през 1979 и плочките на доминото се подреждаха насочени към Тайланд. Там имаше значителен персонал под прикритие — все хора, поддържащи Телър и съратниците му, макар шефовете на ДЛТ да правеха милиони само за себе си… И така стигаме до февруари 1985 в Банкок. Бях завършил „Карнеги-Мелън“ четири години преди това ѝ бяха изминали малко повече от шест месеца след първото ми стажантско назначение след обучението. Реквизирах един от трите компютъра на Компанията и се научих да работя с Lotus 123, за да пресмятам сложната лихва при изплащане на компенсациите на клиентите на ДЛТ. По-късно чух слухове, че старши агент на ЦРУ с доставил лично над шест милиона долара на местния представител на Кун Са в Чианг Май, към които бяха примесени подробности за много по-голяма сума — може би петнайсет милиона, — разпределена в нови депозити, открити в шепа офшорни банки, благоразположен и към трансакциите на ЦРУ. Така че макар при фалита на ДЛТ да бяха открити липси на четирийсет и пет милиона долара на клиенти, не мисля, че обществен враг номер едно загуби тогава дори един долар.