Брадли Уест - Море от лъжи

Не беше напреднал много с „Игра на криеница“, когато забеляза неприятностите под формата на двама с униформени кафяви ризи и г-н Жаба. Видя, че и тримата без колебание се насочват към него.

— Елате с мен. Ще бъдете депортирани в Мианмар заради липса на нужните документи за пътуване.

Г-н Жаба и двамата му придружители не бяха много впечатляващи физически, но за Нолан не бе възможно нито да се бие, нито да бяга. Замисли се за миг за странната формулировка — „депортиране в Мианмар“, — но и да беше странна, намерението на г-н Жаба бе напълно ясно.

Обезсърчен, Нолан можа само да измънка:

— Но аз имам копие на паспорта си, което вие подписахте и подпечатахте преди половин час. Какъв е проблемът?

Преди униформените да успеят да му попречат, Нолан стана и бързо тръгна към Мили. Тя бе видяла, че става нещо, и сега гледаше неразбиращо. Той изговори мълчаливо само с устни „Не“ и ускори ход, така че униформените да го настигнат едва след като я подмине. Никой не го видя да пуска телефона си в скута ѝ в мига, преди двамата да го сграбчат за ръцете. Без да се церемонят с него, те насила го върнаха в офиса на супервайзъра. Г-н Жаба бе избързал пред тях и вече седеше зад бюрото си и чукаше с два пръста по клавиатурата. Пазачите застанаха отвън на отворената врата.

— Не можете да отлетите от Мианмар без валиден паспорт. Трябва да напуснете територията на летището и да се върнете в града.

— А глобата ми от сто долара? Полетът ми? Тъща ми умира!

— Това не е мой проблем. Ето… връщам ви стодоларовата банкнота, която намерих на бюрото ми. Оставили сте я… — И г-н Жаба стана, давайки ясен знак на двамата си подчинени да влязат. Нолан прибра банкнотата в джоба си.

Единият от полицаите взе сака, сложи го на бюрото и отвори ципа. Г-н Жаба разрови съдържанието, но не намери нищо интересно. Чантата с лаптопа на Нолан издържа на последвалия повърхностен оглед. Бордната карта на Дерик Ларсон и паспортът му бяха засега на безопасно място в джоба му, защото никой не помисли да го обискира.

— Какъв е ПИН-ът за мобилния ви телефон? Въпросът на г-н Жаба прониза гръбнака на Нолан като електрически ток.

— Какво? Мобилният ми телефон? Телефонът ми беше откраднат в събота! Вече нямам мобилен телефон. Да не би някой да го е предал в полицията?

— Какъв е ПИН-ът за телефона, който твърдите, че ви е бил откраднат?

Нолан усети замайване. Телър бе попаднал на следите му. Кой друг би се опитал да му попречи да напусне страната и би искал достъп до съдържанието на смартфона му? Само че Нолан нямаше никакво намерение да съобщава поредицата символи и жестове, нужна за ползване на телефона му.

— Искам да говоря с някой от посолството на САЩ. Моля, свържете се с шарже д’афера на Съединените щати. Знам номера му — каза той, разчитайки да прекара г-н Жаба сам да позвъни на Хекър.

— Не е нужно. Идва човек, който ще ви отведе и ще ви задържи до отварянето на американското посолство в понеделник. Ще е тук до час. Вие ще чакате долу.

Г-н Жаба заговори бързо на бирмански. Единият пазач взе сака на Нолан и чантата с лаптопа, а другият извади полицейската си палка и отново стисна Нолан над лакътя. Тримата се отправиха към вътрешното стълбище, което водеше към залата за пристигане. Това сложи край на надеждите му Зея да му се притече на помощ. Наредиха му да застане до празно гише срещу пункта за издаване на визи за пристигащи и до редицата гишета за имиграционен контрол. Г-н Жаба се отдалечи, без да поглежда назад, и влезе в някакъв офис, несъмнено, за да телефонира на Телър и хората му с потвърждение, че Нолан е задържан. Двамата пазачи се въртяха наблизо и не му обръщаха много внимание.

Но какво имаше Нолан, което бе нужно и на Телър? Към този момент Телър несъмнено трябваше да е научил, че американците са посетили пак пистата, и вероятно знаеше, че УБН е взело мостри от мястото на изгорелия до основи навес. Изтезаването на Нолан можеше да запълни някои празноти в тази обща картина, но убиването му само щеше да влоши нещата, защото щеше да вкара в уравнението пресата и американското правителство.

Ако се вярваше на слуховете, след измъкването си от Тайланд Телър първо бе заминал за Южна Америка и впоследствие бе прекарал цяло десетилетие в Южна Африка. Може би Телър щеше да се възползва от практиката на службите за сигурност в страните, в които бе пребивавал, и просто щеше да организира изчезването на Нолан. Ако станеше така, разследването на посолството едва ли щеше да разкрие нещо повече от скелет, и то след двайсетина години.