Брадли Уест - Море от лъжи

Беше почти полунощ, когато я въведоха в стая без прозорци само с маса и два стола. Спа на пресекулки до заранта, подпряла главата си на кръстосаните си върху масата ръце. От време на време вратът ѝ се схващаше или едната или другата ѝ ръка изтръпваше; тогава тя се събуждаше и отпускаше глава на другата страна до следващия път.

Вратата най-сетне се отвори и влезе по-възрастен офицер с напомадена черна коса и плешивина на темето. Носеше дебела черна папка.

— Лам Шао Ин, задържана сте по подозрение, че извършвате шпионаж срещу Китайската народна република и за опит да подкупите служител на Бюрото за обществена сигурност. Имате ли някакви въпроси?

— Да. Бих желала да говоря със сингапурския консул в Гуанджоу и искам да ми се осигури адвокат. — Джоани използва най-официалния си мандарин, подигравайки се с фалшиво пекинския му тон. Позьор!

Сресаният ѝ отговори на кантонски, както се говореше от птицевъдите в селската провинция Гуанджоу:

— Ти чакаш! — След което се извърна и излезе. Пазач затвори вратата след него.

Джоана беше изплашена — явно я бъркаха с Боб. Но как щеше да им обясни това, без да го намесва? О, как би искала да може да му се обади — Боб винаги знаеше как да постъпи. Обаче ѝ бяха взели чантичката, преди да я натикат в тази стая. Сега всичко, с което разполагаше, бе чаша студен чай, вентилаторът на тавана и ярката лампа над тавата ѝ. Гърбът я болеше от твърдия стол. Реши да си почине малко и затвори очи.

— Кой е това? — изсъска Мили.

Нолан сграбчи дрехите, които бе разхвърлял преди два часа при по-щастливи обстоятелства, и изкуцука обратно до леглото. Беше тъмно, ако се изключеше сиянието от екрана на лаптопа. Нолан се наведе и затисна устата на Мили. Тя рязко се надигна и вдигна чаршафа до брадичката си. Той ѝ направи знак с пръст през гърлото и обу панталона си. Чукането на вратата се повтори със същата настойчивост.

— Румсървис — чу се глас. Нолан отиде до вратата и долепи око до шпионката. Вярно, човек с хотелска униформа чакаше отвън в изглежда празния коридор.

Нолан открехна вратата.

— Какво искаш. Пет сутринта е…!

— Господин Мукерджи? Нося подарък от нощния управител. Бихте ли отворили?

Беше крайно необичайно, за да е постановка, а освен това в коридора не се виждаше никой друг. Нолан отвори вратата толкова, колкото да вмести в пролуката гръдния кош и ръцете си. Младият южноазиатец в коридора държеше шампаниера, скрита под кърпа.

— Шампанското е за сметка на „Йорк Хотел“. Но бихте ли включили телевизора си, ако обичате? Обадиха се няколко наши гости с оплакване, че стаята ви е прекалено шумна. — И се усмихна съзаклятнически на Нолан.

— О… ъ-ъ-ъ… да, разбирам — отговори Нолан, взе шампаниерата и задържа вратата отворена с помощта на здравия палец на крака си. — Ще се вслушаме в съвета ви. Благодаря. — Дръпна крака си и вратата се затвори сама.

— Господи, Боб, накара ме да стена толкова силно, че сега ни дават бутилка шампанско само и само за да включим телевизора си? — Мили бе захвърлила драпирания около нея чаршаф и сега стоеше точно зад вратата. За миг голотата ѝ бе изминала пътя от уязвимостта до чувствеността. Тя сграбчи ръката му между двете си длани и започна да го умолява: — Върни се в леглото. Искам да ме гушнеш да видим можем ли да съживим мъртвеца.

Нолан се чувстваше едновременно объркан, ангажиран и леко възбуден. „Съсредоточи се. Не се разсейвай“.

— След час тук каца полет на „Сингапур Еърлайнс“ от Москва и на борда му може да има хора, които ще искат да ме отвлекат или убият. Докато ти спеше, прочетох имейл от Марк Уотърман, който ми пише, че е издал името, длъжността и адреса ми на ФСС. ФСС ще иска файловете, които намерих в онази бира. Ако ги предам на ФСС, ще стана същият като Еймс, Хансен, Уокър и останалите предатели. Ако не го направя… Уотърман ще бъде хвърлен зад решетките или по-лошо — екзекутиран.

— И какво ще направиш? — съвсем делово попита Мили.

— Не съм сигурен. Ще започна с това да организирам връщането на файловете, а след това ще видя как да постъпя нататък. Ти трябва да се върнеш в леглото за още два часа.

— Няма как да стане след онова, което ми каза току-що. Първата оперативка на специалната група е в 8:30. Няма ли да присъстваш?

— Аз не съм в състава на групата, не знам кой за какво отговаря в нея и не разполагам с време. След като си върна флашките, има куп неща, които трябва да направя, като се започне с вземането на някои мерки за личната ми безопасност. Ще е кошмарен ден, дори да не се появят Телър с хората му, ФСС или сродната ѝ СВР. Разбери каквото можеш, а после нека се видим на вечеря, ако нещата са се уталожили.