Брадли Уест - Море от лъжи

— Знаеш ли, Нолан може да се окаже прав, че Телър ни разиграва — замислено отбеляза Хекър. — Прекарахме последните шест часа в извеждане на Нолан от страната и освобождаване на Зея от ареста. Цялото това време търсим наслуки Телър, но не търсим приоритетни мишени или поне не го правим организирано. Не забравяй, че снощи изпратихме мострите от Писта-1 в Сингапур с дипломатическата поща. Днес по-късно ще стигнат до лабораториите, така че до ден-два може и да имаме някакви резултати. — Райдър беше оптимист, но няма как да не си, ако си снайперист и искаш да улучиш мишена от километър и половина при страничен вятър.

— Това е всичко от мен. Събуди ме, ако Зея го заболи повече, отколкото изглежда, че би следвало. Ако може да пътува, днес го прехвърляме по суша в Тайланд. А засега… да се опитаме малко да си починем.

— Лека нощ, началник.

Нолан седна зад бюрото в кабинета си до спалнята. От светлината, процеждаща се покрай краищата на дръпнатите пердета, се разбираше, че навън се развиделяла. Следвайки природния си часовник, ранобудните по-шумни птички започваха сутрешните си хвалби към 6:45. С помощта на вярното си фенерче той извади трите 64-гигабайтови microSD карти от скривалищата им в издълбани риболовни примамки. Имаше цял куп кутии с риболовни такъми и поне триста воблера, подредени в съседния вграден в стената шкаф. Оригиналните флашки на Уотърман отдавна бяха унищожени, макар Нолан предвидливо да бе скрил дубликати, натъпкани с всички документи на АНС, които Уотърман или преданите му журналисти бяха разкрили до момента, както и всичко от общодостъпни източници, свързано с АНС или имащо отношение към темата „следене“. Нолан се надяваше това да му спечели няколко часа при неправдоподобното допускане, че ще е на свобода, когато те бъдат намерени.

Основната microSD карта беше сложена в разширителния слот на МРЗ плейъра му, модел Sansa, а нейното копие беше в кух сингапурски долар до специалната карта, която с такава любов бе стъкмил за руснаците. На екрана се четеше имейлът на Уотърман. В него имаше две… не, три неща, които не бяха съвсем наред. Като индикатор, че не се намират в момента под принуда, Нолан и Уотърман изпращаха шифрованите си имейли в часове, минутите, на които бяха кратни на седем или единайсет. Имейлът на Уотърман беше изпратен в 4:45 московско време — с минута разлика. Много хора щяха да приемат това за дреболия, но двамата бяха комуникирали по този начин над десет години и това бе първият случай. И датата беше грешна: 9 март беше британски стил, а Уотърман щеше да използва американския: март, 9. Най-сетне, Ерик бе напуснал Нанси, а не обратното. Пропуснат час и две инверсии от човек, който настройваше часовника си винаги когато бе неточен с повече от секунда… това бе сигнал за нещо или предупреждение. Но в момента съзнанието на Нолан бе толкова замъглено, че той просто не можеше да разсъждава. Така че нямаше да отговаря на Уотърман, а още по-малко щеше да качи съкровището от АНС в Тъмната мрежа, докато не разбереше със сигурност какво точно става.

Нолан бе имал смесено отношение към тази форма на подсигуряване, откакто бе извадил от бирената бутилка двете флашки. Първо ги бе изпратил от Гуам на адреса на тъща си, а после ги бе взел от Джоани, за да разгледа съдържанието им. И наистина, на едната с микрошрифт бе написано QIZCVAGLDWKSP. Нолан правилно бе преценил, че това е парола, шифрована с ШЕУ. През последните двайсетина години двамата с Уотърман си бяха играли на приливи и отливи с ШЕУ и всевъзможни стари техники за шифроване. Нолан разрови из чекмеджетата и откри записките си от едно време. Трябваха му петнайсетина минути, за да трансформира QIZCVAGLDWKSP в PLINYTHEELDER 34 34 PLINY THE ELDER или в превод „Плиний Стари“, надписът върху бутилката, в която са били флашките. — Б.пр. . Паролата определено не беше уникална, но можеше да се предполага, че Уотърман бе решил да се подсигури срещу това Нолан да е унищожил използваната преди години таблица, което би го оставило с вързани ръце. Нолан бе шокиран, че протежето му се бе отнесло с такова пренебрежение към скритите във флашките тайни. Всяка сериозна разузнавателна служба щеше да разбие паролата за минути, ако аналитикът бе използвал контекстуален подход. Заключението на Нолан бе, че кръщелникът му се е намирал под огромен натиск в момента, когато е записвал флашките.

Нолан бе погледнал набързо, колкото да се увери, че бирената баня не е проникнала през пластмасовата опаковка. Всичко бе наред, така че той прехвърли, шифровани с надеждни шифри, файловете на една 64-гигабайтова microSD карта, която скри в специално издълбан за целта воблер. Направи идентично копие, след това създаде трета microSD карта, почти подобна на първата, но чакаща да бъде манипулирана по начин, замислен да обърка до максимум руснаците в деня, когато се наложеше да я размени срещу свободата на Уотърман. Беше направил това преди може би двеста часа и сега картата представляваше шедьовър със слоеве от заблуждения и хитроумно генерирана фалшива информация, вплетена с оригиналната. По пътя на „осмозата“ Нолан междувременно бе станал експерт по програмите на АНС за глобално следене — нещо, което той не изгаряше от желание да рекламира. Но усещаше, че наближава моментът, когато щеше да може да се разтовари от тези инкриминиращи чипове и да избегне гниенето до живот в затвора.