Брадли Уест - Море от лъжи

Ако Уотърман успееше да се освободи без откуп, Нолан планираше да върне оригиналната карта на кръщелника си и да унищожи другите две. Опасността, интригата и важността на ролята му в притежаването на файловете на АНС придаваха на живота му привкус, какъвто аутсорсването на хакерски задачи не можеше да му достави. Беше време да предаде Пръстена или да го хвърли в огъня на Съдбовния връх 35 35 Алюзия с романа „Властелинът на пръстените“ от Дж. Р. Р. Толкин. — Б.пр. .

Препрочитането на спешните имейли от Компанията и прочистването на пощенската кутия му отнеха още час. Сайтовете на Си Ен Ен и Би Би Си не предлагаха никакви разкрития относно местонахождението или статуса на МН370, неговото карго и пасажерите му. Нолан написа на Хекър, че мангостините на борда на полет МН370 почти сигурно са онези от огледания от тях сандък в опожарения склад на Писта-1. Хекър му отговори с един ред: нямал никаква представа защо на някого би му пукало за някакви мангостини. След това Хекър продължи с уведомяването, че Зея е освободен, но лаптопът на Нолан все още е недостъпен. Сърцето на Нолан прескочи от безпокойство, че лаптопът му е в чужди ръце. Пое дълбоко дъх и се опита да се отпусне. Шифрите на Агенцията бяха сред най-трудните за разбиване на света, а към тях трябваше да се добави и биометричното сканиране, нужно, за да се получи достъп до който и да било сървър на Агенцията. Към всичко това трябваше да се прибавят личните му мерки за сигурност, наложени върху останалото. Лаптопът му бе непристъпен, ако не попаднеше в ръцете на ЦРУ, АНС, руската ФСС или китайското МДС. Разтърси глава, за да разчисти паяжината, но от това главата само го заболя. Нито Телър, нито стоящата зад него държава щяха да се доближат до това да разбият шифъра. Трябваше да се съсредоточи върху реалните заплахи и да потисне тревогите си относно хипотетичните.

Шифровано съобщение от Мей Линг в Safe-mail докладваше, че Ноланови-младши вече са в Канада и се носят на скорост на север. Бяха взели кола под наем, използвайки шофьорската книжка, издадена на госпожица Ларсон в Британска Колумбия, и голяма сума в брой, заместваща кредитната карта. Мей Линг прилагаше новите номера на два предплатени телефона, с които някак се бяха снабдили. Нолан отговори, че трябва да се запасят с храна за две седмици. Ако Бърт беше взел книгите си, широколентовата сателитна връзка във вилата през непроследими междинни доставчици щеше да му позволи да остане свързан и анонимен.

Нолан въвеждаше с натежали пръсти и често коригираше многото правописни грешки, които уморените му очи успяваха да забележат. Бяха ли се чували с майка си наскоро? Той знаеше само, че тя е кацнала жива и здрава на летището в Гуанджоу.

Трябваше да поспи, макар навън да имаше може би два екипа, които не му желаеха доброто. „Йорк Хотел“ — дори ако се приемеше малко вероятната възможност Мили още да не е излязла в 7:30 сутринта — щеше да е по-безопасен за пребиваване от тук. Той щеше да настоява за лична охрана, от каквато не бе имал нужда след онази мисия в Багдад и Рамади. Можеше да се обади на Дик Константайн, ДЦ Сингапур, и да поиска ескорт до конспиративна квартира или до посолството, но това означаваше да дава обяснения през следващите три часа. Не можеше да си го позволи в момента. Така че единственият вариант наистина оставаше „Йорк“, благодарение на резервния ключ за стаята, и сън поне до обяд. В крайна сметка той продължаваше да се води в отпуск, за да изчисти натрупаните неизползвани дни.

Когато заключи вратата на кухнята, навън вече си бе истински ден. Нямаше никакъв смисъл да пълзи из квартала по отточните канавки и да рискува някой съсед да погледне навън и да види бял човек на средна възраст на четири крака пред прозореца си. Подобна гледка щеше да му гарантира отвеждане в полицията, преди да се е усетил. „Приятелите“ от Москва можеше да са отвън, но не го бяха видели да влиза. Хората на Телър… да, в същия този миг можеха да заливат с бензин покрива на къщата му. Какво да се прави, всички живеем в дяволски опасен свят.

Така че реши да живее малко по-опасно и се отправи по дъното на канавката зад къщата си към ниската стена на къща с фасада обърната назад спрямо неговата, защитаваща подобие на веранда и страничен двор. Прескочи я, продължи покрай къщата, отключи предната порта и излезе на Уотън Терас, къса улица, успоредна на неговата. Има̀ късмет да хване такси на автобусната спирка до малкия парк на Дъниърн Роуд — главната търговска артерия.