Брадли Уест - Море от лъжи

Силно почукване на вратата оповести пристигането на колегите им. Нолан погледна за всеки случай през шпионката и позна шефа на четиримата отвън.

— Влизай, Джери. Нямаш представа колко се радвам да те видя — беше най-доброто, на което Нолан се оказа способен, преди да пусне в стаята Джери Флин и тримата съпровождащи го. Нолан сподели хипотезата си относно Телър, руските гангстери и картите. После се извини, че трябва да се яви в офиса, и тръгна да излиза.

Един от криминолозите, също Боб, застана на пътя му.

— Чакай малко. Не взимай тази чанта. Трябва да я обработим.

— Няма нужда, чиста е. Донесох я от къщи преди малко.

— Донесъл си две чанти от вас, за да нощуваш веднъж тук? — Острият поглед на Боб-2 напомни на Нолан за висящата на рамото му втора чанта.

— Ами… в едната са документите ми за пътуване, а в другата — дрехите. Ето ти ги и двете. — Нолан му ги подаде и заби погледа на невинните си сини очи в дълбоко разположените кафяви очи на своя по-слаб и брадат нов колега. Боб-2 се поколеба, явно разкъсван от дилемата да не проверява блъфа на Нолан, но и да не допуска нищо да напусне местопрестъплението.

— Колинс, знам, че си нов тук, но това е Боб Нолан, за бога! Той е носител на медал за изключителни заслуги в разузнаването. Работи в Компанията от трийсет години и се пенсионира в края на месеца. Не се заяждай с него, моля те… — Джери Флин, също като Нолан, искаше да се махне от тази стая възможно най-бързо. Освен това беше другар по чашка на Нолан след работа по време на безсмислените командировки.

— Просто се опитвам да си върша работата — каза Колинс и вдигна ръце в знак, че се предава, извил вежди в насмешливо извинение.

— Няма нищо. Хората ви ще намерят отпечатъците ми, защото снощи, след пристигането ни от Рангун, си проверих електронната поща и си взех душ. Агент Мукерджи ми предложи да спя на свободното легло. Дремнах за няколко часа, излязох около шест сутринта, след което се отбих в дома си. Не знам къде е тя, но ми спомена, че смятала да отиде рано сутринта в посолството. Някой може да го провери. — Нолан се обърна към Уолш. — Ела с мен и Джери. Ще те хвърлим в офиса на път за посолството. Ако не заваря там Мукерджи, ще ви съобщя веднага.

Боб-2 затвори вратата зад тях. Нолан усети гравитацията да отслабва и нова лекота в краката си на път към форда на посолството в гаража.

Флин си погледна часовника и се обърна към шофьора:

— Да побързаме. Шефът иска да говори с Боб веднага.

Нолан посърна отново. Нямаше да може да се наспи скоро.

Понеделник сутринта, 10 март: Пекин

Докато минаваше през бариерата, Ю Кайли беше неспокойна. Дори старшите офицери в Министерството на държавната сигурност рядко минаваха през порталите на ниската административна сграда на Постоянния комитет на Политбюро. Металният детектор и агресивното обискиране не я притесниха, но все пак я извадиха от равновесие. Тя си събра личните вещи и побърза да настигне Лю Женчан. Макар и 68-годишен, той можеше да върви по-бързо от хора, трийсет години по-млади от него, и в момента го доказваше.

Докато чакаха асансьора, той се обърна към нея.

— Това е шансът ти да впечатлиш Ий Шиубао. Той определено е човек на председателя и най-новият член на Постоянния комитет на Политбюро. — А когато вратите са затвориха зад тях, добави тихо: — Ако не кажеш нищо, ще изглеждам глупав, че съм те довел. — Обслужващият асансьора гледаше право напред и се преструваше на глух. Несъмнено в момента бяха наблюдавани и с охранителните камери. Кайли се чудеше защо Лю казва всичко това, след като знае, че ги записват.

— Другарю Лю, ние дори не знаем защо е свикана тази среща и кои други ще присъстват на нея.

— Срещата е във връзка с това, че Иран държи като заложници членовете на екипа „Менандър“ в едно мазе в Бейрут.

Кайли можеше да се сети за поне петнайсет други неща, за които можеше да е срещата, сред които тяхното уволнение, хвърлянето в карцер и/или предстоящи екзекуции. Лю обаче бе добре информиран за всичко свързано с работата му като шеф на Министерството на държавната сигурност — бастионът срещу непрестанното ровене от страна на ЦРУ и неговите марионетки.

Въведоха ги в заседателната зала, в която имаше маса за шестима и пред която бе поставена охрана. Лю и Кайли останаха да чакат прави другите и междувременно разглеждаха снимките на настоящи и минали величия на комунистическата партия, между които имаше първомайски лозунги, сред които най-близките до Ю агитираха: „Социалистически Китай е непоклатима сила на Изтока“ и „Винаги верни на партията“.