Брадли Уест - Море от лъжи

Гретчен Доил беше вбесена.

— Трябва ни някой в „Рокетс Клуб“! Какво става, по дяволите?

Смяната на „Синамон Гранд Хотел“ с „Коломбо Рокетс Клуб“ я бе хванала неподготвена. След смъртта на Пат Лонг и заповедта на Пъркинс „Не пипай Нолан“ Дойл бе принудена да действа изключително внимателно. Най-доброто, което можа да направи, бе да изпрати на строежа на „Гранд Хаят“ трима души, които да държат под око цели четирийсет етажа. След като бе започнала престрелката, те се бяха съсредоточили върху долните нива. Когато и тримата задъхани бяха стигнали на изнесения покрив на първия етаж, наричан „подиум“, шоуто бе приключило.

Снайперистът приключи с подреждането на частите на разглобената пушка по гнездата в дунапрена на специализираното куфарче. Закопча заключалките и взе колта си 45-и калибър. Мина през балкона с идеята да излезе в коридора от стаята на Кайли, където бе по-малко вероятно да бъде изненадан.

Последният от екипа на ФСС чакаше на съседния балкон. Фернандо бе улучен от първите два куршума в гърдите и залитна, куфарчето с пушката падна на плочките. Той насочи колта към противника си, но преди да успее да стреля, последва трети изстрел и куршумът му пръсна челото.

Балендра чу изстрелите и изтича през коридора, като прескочи мъртвия агент на ФСС, когото бе убил преди минути, и с ритник изби вратата на стая 109. Фернандо беше мъртъв на балкона, а пердетата се развяваха от вятъра. Балендра се обърна да се махне, но замръзна, като видя гигант с вдигнат пистолет.

— Не… — възкликна той, пусна оръжието си и тъкмо вдигаше ръце, когато мъжът го застреля с два куршума в сърцето.

Стрелецът се обърна и изтича надолу по стълбите, през верандата и по стъпалата над стената към плажа.

Влакът беше спрял. До вагоните и по плажа имаше трупове, а Дойл продължаваше да няма нито един агент в „Рокетс Клуб“. Порталната врата бе блокирана, което ги бе принудило да заобикалят тичешком през плажа. Чумаков не отговаряше на номера, който бе дал. Преди десетина минути някаква надуваема лодка модел „Зодиак“ се бе стрелнала покрай посолството в посока юг. Преди пет минути стрелбата бе секнала.

Телефонът ѝ иззвъня. Беше Питър Алан, първият агент на Компанията, пристигнал на местопрестъплението.

— Началник, има един прострелян местен на плажа — мисля, че е флотски командос, поне десетина цивилни с шрапнелни рани и четири трупа между влака и подпорната стена.

— Можеш ли да идентифицираш жертвите? Боб Нолан? Марк Уотърман? Азиатци?

— В момента стоя до подпорната стена, която защитава територията на хотела от морето. Първото тяло е със синьо-зелено хирургическо горнище и панталони, а лицето липсва заедно с половината глава. Мога само да кажа, че е бял мъж с къса кестенява коса. Вероятно е застрелян с едрокалибрен снайперски куршум. Останалите трима са облечени като бизнесмени. Първият е мъж по бяла риза, прострелян е в тила. Това несъмнено е работа на професионалист. Другите два трупа са обезобразени и лежат до стената. Изглежда, са поразени от граната… Ако се съди по дрехите им, са мъже.

— Значи не знаеш дали Нолан и Уотърман са живи?

— Не знам.

— Сега се налага да се изцапаш. Нолан е имал в себе си флашка, SD карта или външен твърд диск с копие на файловете на Уотърман, изнесени от АНС. Трябва да си върнем тези файлове. Може да са във всяка от жертвите, освен местните и командоса. Ако имаш време, изпрати ми снимка на останалото от лицето на мъжа с хирургическите дрехи.

Това беше ново за Алан. Не му допадаше да бърка до лакти в кървава пихтия, за да мародерства мъртвец, докато релсите са покрити с ранени цивилни, а полицията е на път. Грамаден мъж с артритни промени в походката се прехвърляше в същия момент през стената.

— Момент, началник. Откъм „Рокетс Клуб“ идва друг човек. Огромен е, бял, изглежда източноевропеец. По дяволите, въоръжен е!

И Алан прекъсна.

Дойл нямаше време да обработи последната информация, защото телефонът ѝ иззвъня.

Хората от Компанията на строежа стояха пред двама мъртви азиатци, несъмнено застреляни откъм намиращия се по-долу „Рокетс Клуб“. На мъжа с пушката му било отнесено гърлото, а наводчикът бил улучен отляво и имал ужасна изходна рана отдясно в гръдния кош. Какво искала Дойл да правят с тях?

— Изчезвайте и не оставяйте нищо, което може да издаде, че сте били там. Не вземайте нищо! Считайте, че ще ви претърсят или арестуват в момента на излизането. Версията ви е, че сте били там да търсите снайперисти, не сте видели нищо и не сте направили нищо.