Брадли Уест - Море от лъжи

— И защо да ти позволявам да отидеш там? — попита Чумаков.

— Защото файловете на АНС са на влака и ако аз не дам сигнала, ти никога няма да ги намериш дори ако претърсиш всеки пътник. Ако влакът не спре, експозето за теб заминава в интернет и ти свършваш в лагерите.

Чумаков каза нещо на руски и подчиненият му се приближи до Уотърман. Нолан не можеше да е сигурен, но изглеждаше сякаш Потните мишници бе забил пистолет в ребрата на кръщелника му. Отдалече Уотърман и Нолан изглеждаха с почти еднакъв външен вид, като високият метър седемдесет и пет Уотърман може би изглеждаше малко по-пълен, защото вятърът изпълваше малко голямата за габаритите му хирургическа престилка. Отдясно на него Юрий стисна Кайли над лакътя. Тя се дръпна рязко, но той отново я хвана с такава сила, че едва не я повдигна във въздуха.

Влакът беше на двеста и петдесет метра от тях и се движеше доста бързо. Те излязоха изпод прикритието, примигнаха под ослепителното слънце и тръгнаха между басейна и преградната стена. Нолан и Чумаков се прехвърлиха през стената, което означаваше спускане от височина метър и двайсет върху утъпкания насип от другата страна. Нолан махна на локомотива да спре, но машинистът реагира със забавяне. Влакът щеше да ги подмине. Чумаков коленичи на едно коляно до стената, изчаквайки останалите също да я прескочат.

Локомотивът спря със скърцане на спирачките на двайсет метра от мястото, където трябваше да го направи. Пътниците се струпаха на прозорците и завикаха на различни езици, ядосани от непредвиденото спиране. За да стигне до скрития глок, Нолан трябваше да мине от другата страна на релсите. Той се обърна към Чумаков и каза:

— Ние тримата ще пресечем релсите, а вие оставате от тази страна. Когато влакът потегли, ще ти хвърлят флашката. Ако имаш някакви проблеми с мен, реши ги сега, но остави семейството ми на мира. Предупреждавам те, че имам снайперист, който в момента се е прицелил в главата ти.

Чумаков инстинктивно се сниши и тръгна приведен към стената, а Нолан решително се отправи към локомотива.

Точно в 10:25 шофьорът спря откраднатия бетоновоз на върха на склона, извеждащ до входа на „Рокетс Клуб“. Порталът от ковано желязо бе останка от колониалното минало — широка шест метра грозотия, която 70-годишни пазачи с мъка отваряха всяка сутрин и затваряха всяка вечер, Балендра направи знак на водача да паркира и затвори портала въпреки протестите на възрастния охранител. От задния улей се изсипаха 400 килограма прясна смес. Шофьорът отвори капака, извади от строя двигателя, прибра ключовете в джоба си и изчезна в посока на Гале Роуд. За много дълго време никой нямаше да може да влезе или да излезе от „Коломбо Рокетс Клуб“ с кола.

Балендра се затича към основната сграда, но спринтира, когато чу два изстрела в бърза последователност.

Кайли вървеше пред Уотърман и Потните мишници към предната част на спрелия локомотив. Чумаков крещеше нещо на руски. Мутрата пусна Уотърман в мига, в който Нолан изтича покрай тях. Кайли свали мрежичката си за коса и посегна към кока си.

Главата на Уотърман се пръсна и опръска Нолан с кръв и мозък. Уотърман се свлече бавно, като в каданс, и едва сега до тях достигна звукът на изстрела. Тихо „изкашляне“ съвпадна със смъртта на Потните мишници и бликването на алена кръв изпод яката на памучната му риза. Нолан продължи да тича и заобиколи локомотива едновременно с Кайли. Чу се нов изстрел. Нолан очакваше да падне той или Кайли, но жертвата беше флотски командос, проснат мъртъв на двайсетина метра в посока на плажа, изпуснал до себе си картечен пистолет. Нови изстрели се разнесоха зад гърба му, но Нолан вече не можеше да каже дали са улучили мишените.

Качиха се на спрелия влак. Вътре цареше пълен хаос, пътниците бяха наклякали между седалките или на пода, крещяха и пищяха неистово.

— Дай ми гранатата! — извика той и я грабна от ръката на Кайли. Потърси с поглед мишената и видя Чумаков притиснат до стената, а кървящият Юрий по гръб на земята до него. Кървава следа по земята показваше как Чумаков го е изтеглил под прикритие. Потните мишници бе проснат по очи на плажа и приличаше на захвърлена парцалена кукла. Фернандо заработваше парите си. Нолан изтегли щифта на гранатата, но задържа пружинената дръжка стисната.

Патмараджа влезе през свръзката в първия вагон и изкрещя:

— Машинистът е застрелян! Аз изчезвам!

Извади жълтата флашка, която бе залепена към топка за крикет и сложена в малък найлонов плик, и отиде до един от прозорците, но преди да успее да я хвърли. Нолан го хвана за ръката, наведе се към него и извика: