Брадли Уест - Море от лъжи

На двамата бе казано да се подготвят за престрелка с леко оръжие и може би за ранени пасажери. Ако обаче всичко минеше по плана, щяха да покарат водно такси за десет хиляди долара, без да изстрелят дори един куршум.

Двамата излязоха на километър в морето и зачакаха появата на отиващия на север влак. Когато го видяха, командосът на руля завъртя лодката към брега и обърна посоката, използвайки влака, за да ги прикрива от погледи от сушата.

Един деветнайсетгодишен морски пехотинец огледа морето през бинокъл от последния стаж на американското посолство. Преди час офицерът за свръзка бе уведомил дежурния по охрана сержант, че тази сутрин шриланкийският флот ще проведе малка тренировка. Щяло да има симулирано извеждане през плажа и надуваема лодка щяла да премине на триста метра от брега покрай защитната стена на посолството. Евентуалните изстрели щели да бъдат с халосни. Пехотинецът реши, че това учение ще е много по-интересно от скуката да си вадиш очите, следейки за евентуални мехурчета по повърхността от водолази камикадзе на Ал Кайда.

Водачът забави лодката, за да се движи със скоростта на влака. Вятърът се засили и набръчка водата пред носа — създаваше малки дъги, продължаващи по секунда. Спътникът му намираше тази игра на преливащите цветове за захласваща. Сети се за предната сутрин и осъзна, че е доволен, че уменията му да убива безшумно още не са закърнели след годините на мир, последвали унищожението на тамилските тигри. Да си командос от флота беше забавно само когато има мъничко опасност.

Макгърти прояви здравия разум да се държи далече от междущатската магистрала; използва Нолан да го преведе през плетеницата селски пътища с помощта на някаква стара карта и ръчен джипиес. Вяха видели само няколко коли и скоро щяха да се изправят пред предизвикателството да прекосят река Колумбия, за да влязат в Орегон.

— Я ми напомни пак… как заслужи прякора Голямата патка?

— Бях в гимназията. Играех защитник и бях в Кей Еф Си след мача в петък вечер. Бях страшно гладен и си поръчах шест парчета само за мен. Седнах и започнах, докато съотборниците ми ядяха само по три. Когато свърших, още бях гладен. Момчетата почнаха да ме подмятат, че съм бил ненаситен, но аз бях по-едър от всички още тогава — сигурно над сто и пет килограма и заявих, че пилешките порции на Кей Еф Си са много малки. Казах, че трябва да сервират нещо по-голямо, от рода на патица. Няколко момичета от училище на съседната маса нещо флиртуваха. Едно от тях се обади: „О, Майкъл иска голяма патка“. И естествено оттогава станах Голямата патка.

— Тъп прякор, но поне е различен. Случи ли се нещо интересно онази вечер? Малко екшън…?

— Ами. Те само се закачаха. Цял час си изгубихме с тях и накрая ни разкараха.

— Кофти, но аз имам идея. Да се отклоним през Апълтън.

— Апълтън?

— Помниш ли втория семестър на приятелката ми миналата година, онази по-голямата от мен, Джени? Тя се дипломира и се върна в Апълтън, за да се включи в семейния бизнес. Предполагам, че все още ме обича достатъчно, за да ни заеме кола, с която да пресечем Колумбия при Далес.

— Ще се появиш без предизвестие в четвъртък вечер и тя ще ни даде колата си?

— Беше доста хлътнала по мен. Ако искаш да знаеш, всеки път, когато се видехме, единствената ѝ мисъл беше да ме вкара в леглото.

— Аз помня по-различни неща, но, да… за известно време бяхте много гъсти.

Да видим дали старата магия на Бърт Нолан все още работи.

— Не бих нарекъл това план. По-скоро е едно последно изчукване, преди да свършим във федералния затвор. Но да опитаме — имам време колкото искаш.

Гонзалес трябваше да го признае пред себе си: изглеждаше в огледалото така, че нямаше начин да не мине за свещеник. А като бивш певец от хора знаеше и латински фрази.

Един от хората на Зо надникна в банята на клиниката и му направи знак да го последва.

— На какво толкова се радваш? — попита Чумаков, Уотърман във фоайето на „Парк стрийт хотел“. — Откъде знаеш, че не отиваш на погребение?

— Да, и то може да е твоето, Анатолий. Точно тази мисъл ме крепи.

Чумаков трябваше да се усмихне. Какво удоволствие щеше да е да предаде това парвеню на фалшивия му кръстник.

— Колата ни е отвън. Благодари на президента Путин, че плаща сметката.

Петък, 14 март: Коломбо, полет SQ12 Сингапур — Токио, Токио

— Това е влакът ни. Трябва да тръгваме — каза Нолан. Групата им бе на границата на прикритието, но от ЦРУ нямаше и следа, което беше едновременно добре и зле. Може би нямаше да има отвличане, а направо убийство, като файловете на АНС щяха да бъдат… подарък за Русия в знак на благодарност за ликвидирането на Уотърман и него? Това звучеше доста нелепо.