Брадли Уест - Море от лъжи

— Хвърли я до стената, на пет-шест метра от онзи с пистолета!

Патмараджа направи добро хвърляне, така че флашката падна пред погледа на Чумаков, но достатъчно далече от него, за да се наложи да излезе от прикритието си и Фернандо да може да стреля по него.

Чумаков вдигна поглед и Нолан се подаде през прозореца, но задържа ръката си ниско долу и откъм вътрешната страна. Татаринът изгледаше готов да стреля по него, но вместо това се хвърли снишен към топката за крикет, без да се излага на снайперистите. Нолан вдигна ръката си, отпусна дръжката, пое въздух и започна да брои:

— Хиляда и едно, хиляда и две…

Подхвърли гранатата по парабола към криещите се руснаци, но тя експлодира по-близко до влака, отколкото до агентите от ФСС. Оглушителната ударна вълна го замая. Наклякалите зад него шриланкийци смекчиха падането му назад. Пътниците обезумяха и писъците на ранените се смесиха с крясъците на ужасените. Нолан надигна глава и потърси с поглед Кайли, която също беше в хоризонтално положение върху гърчещите се на пода на влака.

— Боб, ранен си! — викна тя, но той не чу гласа ѝ.

Беше ли Чумаков убит? Той беше без никакво прикритие пред очите му, но гранатата бе избухнала твърде рано. Нолан с мъка успя да се изправи. Смес от мозъка на Уотърман, както и кръвта на двамата, беше оцапала престилката му. Бърз поглед навън показа, че руснакът е паднал и не помръдва. Нямаше време да изпразни пистолета на Патмараджа по лежащото тяло, особено с дебнещи наоколо снайперисти.

— Трябва да стигнем до лодката! — извика той, макар пищящите му уши да не регистрираха никакъв звук. Кайли го последва по стъпалата на вагона.

Патмараджа беше пред тях и тичаше към надуваемата лодка, в която се намираше останалият жив командос. Куршумът на снайпериста улучи хакера встрани от дясната плешка, завъртя го и остави изходна рана с размера на чаена чинийка. Патмараджа падна по гръб и остана в съзнание, но те нямаха избор, освен да продължат да тичат, ако искаха да избегнат съдбата му.

— Дръж се близо до влака! — изкрещя Нолан.

При последния вагон Кайли се мушна сред бягащите пътници и зави към брега и лодката. Нолан я последва в очакване на куршумите, които щяха да сложат край на живота на единия или и на двамата.

Преди този сблъсък Сам Хекър и Дик Константайн не бяха прекарвали заедно в разговор общо повече от десет минути. Сега наваксваха пропуснатото време и заобиколно говореха за МН370, Телър, Матюс и Нолан. Константайн запази за себе си подозрението, че Нолан и УБН са прави за похищението, но абсолютно грешат, като смятат, че то е възложено от Компанията. Нолан и без това скоро щеше да ги напусне, а Хекър не беше от своите. Определянето на вината за МН370 щеше да бъде деликатна тема, която бе най-добре да намери вътрешно решение. Хекър му разказа повечето от онова, което той вече бе прочел в стенограмите на разговорите на Барлинг, но беше добре да получи същата информация и от законен източник.

Три реда пред тях Матюс напредваше с бутилка съвсем сносно кианти. Бе дочул откъслечни фрази от разговора им, когато на два пъти бе минал покрай тях на път за тоалетната. Те бяха избегнали погледа му и дори не се бяха престорили, че не заговорничат срещу него. Дали обаче това щеше да им донесе нещо довечера в Токио не беше ясно. Хекър и УБН не се бяха подчинили на заповед, бяха навлезли в чужда територия и най-вече бяха предприели едностранна военна операция в чужда страна с използване на американски военни. В допълнение на всичко това Матюс разполагаше с таен запис на два телефонни разговора, в които Бърнс бе говорил за работата на Телър в „Златният слон“. Така че ако сега някой започнеше да се гнуси от закрилата на Телър под чадъра на ЦРУ, Матюс нямаше да падне, без да повлече и други.

Лошото бе, че емблемата на MAS върху опаковъчния сандък и радиоактивността сочеха към похищение със сваляне на ценно карго. Матюс и хората му нямаха нищо общо с това или поне никой не разполагаше с доказателства. Намесата в решаването на някои дребни проблеми на сигурността в полза на Джей Тофър не го правете съучастник в нищо, което Робин Телър можеше да е извършил по свое усмотрение. Телър беше мъртъв и тази насока на разследване бе обречена да стигне до задънена улица. Матюс можеше да бъде намерен за виновен само от моралния съд на ЦРУ. Щеше да има слухове, които можеха да забавят, но не и да дерайлират кариерата му. Той почука чашата си, за да привлече вниманието на стюардесата. Още няколко чаши щяха да му се отразят добре в това, както и да го погледнеш скапано пътуване.