Брадли Уест - Море от лъжи

— Ето къде си бил, мачан…

Фернандо най-сетне бе разкрил конкуренцията, която се бе установила в един ъгъл на бетонната черупка на „Гранд Хаят“. Изстрелите му щяха да бъдат от не най-неудобните ъгли, които бе предвидил. Това беше добра новина, но се налагаше да премести двуногата и пушката в края на балкона. При два вече направени изстрела мястото, където се криеше, вече едва ли бе тайна. Реши, че след като никой не се бе качил да го потърси, ще е в безопасност и извън прикритието на навеса. В същия миг чу два изстрела откъм коридора и се извърна моментално с колта в ръката си, но не влезе никой, така че ръгбистът, изглежда, се бе справил със задачата си да го охранява.

Отново насочи вниманието си навън и балансира краката на двуногата с парапета на балкона. Снайперистите от „Хаят“ се бяха съсредоточили върху мишените си и не му обръщаха внимание. Разликата във височината беше към 27 метра, а далекомерът отчиташе точно 89 метра до целта. Ако се съдеше по развяването на флагчетата по периферията на басейна, скоростта на вятъра бе малко над метър в секунда. Можеше да направи само два изстрела. Първият му опит бе точен до сантиметър и прониза стрелеца в гърлото. Вторият снайперист се претърколи вляво, но не успя да се скрие, понеже му попречи трупът на другаря му. Наложи се да се опита да го избута и в този миг куршумът на Фернандо се заби зад лявата му мишница. От облачето кървава мъгла Фернандо разбра, че изстрелът е успешен. Шокът от 50-калибровия куршум гарантираше излизането от строя на втория дори ако раната не се окажеше фатална.

Фернандо насочи вниманието си към задната половина на клуба, където умерено силното вълнение и вятърът се състезаваха с виковете и крясъците. Не чуваше повече изстрели и видя надуваема лодка да се отдалечава на зигзаг от брега с максимална скорост. През прицела видя двама от хората си със синьо-зелени хирургически престилки за еднократна употреба заедно с още един мъж на руля. Трима вместо шестима… бяха загубили половината, включително племенника му хакер.

Бърнс беше объркан. Разузнавателни полети на изтребители от самолетоносача бяха потвърдили, че десетчленният японски гарнизон на Сенкаку е бил подложен на бомбардировка от въздуха и от морето, последвана от нападение с амфибии. Беше със сигурност престараване, защото лековъоръженият японски гарнизон още в самото начало бе развял бял флаг. Щеше да има нещо достойно в тази безсмислена инвазия, ако Япония не бе загубила два изтребителя във въздушен двубой, завършил със свалянето или повреждането на три от противниковите изтребители. Китай не бе излязъл с официален коментар — нямаше дори опровержение — и Япония сега официално бе поискала от Съединените щати да изпълнят задължението си по договора за взаимна отбрана и да защитят островите като суверенна японска територия. Пред очите на Бърнс бе на път да започне Третата световна война, а той продължаваше да получава информация по ненадеждни канали, от Би Би Си и, колкото и да не бе за вярване, криптограми, разшифровани с шифри за еднократна употреба, извадени от ветеран от стария му склад.

Междувременно изчезването на МН370 започваше да изглежда все повече и повече работа на покойния Робин Телър. Въпреки щуротиите на онзи ненормалник Боб Нолан снимката от агента на емблемата на „Малейжа Еърлайнс“ върху сандъка с радиоактивно устройство явно бе в подкрепа на теорията за похищение.

Абсолютно минималното бе Бърнс да се дистанцира. Матюс отдавна бе забъркан в прикриването на Тофър/Телър, но нищо не можеше да свърже Бърнс с Телър, освен думата на Матюс. Нямаше начин Чарлз Текумзе Бърнс да падне за такава дреболия. И той се обади на секретарката си:

— Веднага извикай при мен някой от личен състав. Отстранявам от работа Лойд Матюс и това влиза в сила веднага. Трябва ми заповед. Извикай юрисконсулт да се погрижи за формулировката.

Кайли и Нолан се бяха вкопчили във въжето, което минаваше от вътрешната страна на подскачащата по вълните надуваема лодка. Стискаха зъби толкова силно, че не можеха да говорят. Нолан усещаше, че лявата му ръка е почти безполезна, а това удвояваше натоварването върху дясната и асиметрията го забиваше в Кайли при всяко килване на лодката. След минута излязоха от обхвата на снайпериста и рулевият намали амплитудата на зигзага, за да увеличи скоростта. Очите на Нолан го щипеха от солените пръски въпреки очилата. Отиваха на юг успоредно на бреговата линия, като Коломбо оставаше отляво, а Индийският океан отдясно. Погледът му отказваше да се фокусира, а мозъкът му бе като бъркани яйца. Беше в шок от смъртта на кръщелника си и все по-ясно усещаше собствените си рани. Пищенето в ушите му затихваше и той вече започваше да различава рева на извънбордовия двигател от плискането на вълните. Насочиха се към брега, вятърът стана попътен, също и вълните, и това намали наполовина подскачането. Нолан се загледа в кървавите петна по престилката си. Лявата му предмишница изглеждаше сякаш я е ръфал доберман.