Брадли Уест - Море от лъжи

— Помощ! Линейка! Медик!

Алан позвъни в посолството и поиска пехотинците да довтасат начаса с носилка. Понеже се намираха само на стотина метра, беше по-бързо до го направят пеша, отколкото с кола. Алан им каза да имат в готовност линейка и да предупредят болница „Навалока“ да има готовност за приемане на спешен случай. Щеше да остане с гигантския руснак и при изпадналия в безсъзнание негов сънародник — местните бяха прекалено объркани от големия брой ранени по земята и във влака, за да обърнат някакво внимание на западняците. На местопрестъплението вече бяха пристигнали първите полицаи, а имаше и парамедици. Над главите им кръжаха два хеликоптера с червени кръстове.

Алан държеше гиганта на мушка. Взе от плажа две оръжия, които изглеждаха от една и съща марка. Бяха явно от епохата на Съветския съюз. Червена топка с жълта лепенка на земята привлече вниманието му. Той клекна до нея и видя залепена за топката флашка в малко пластмасово пликче. Прибра флашката в нагръдния си джоб и когато вдигна поглед, видя само за частица от секундата летящия към него огромен юмрук. Рухна, без да издаде звук. Устинов измъкна от джобовете на Алан двата деветмилиметрови пистолета и погледна проснатия американец. Той лежеше по гръб и дишаше равномерно. Това бе добре — нямаше нужда да убива човек, който не го е заслужил.

— Стана по-лесно от очакваното — коментира Дженкинс, когато колелата на гълфстрийма се отлепиха от пистата на международно летище „Бандаранайке“. Самолетът се насочи към морето и изви на юг.

— Правилата за влизане в бой трябва да бъдат пределно ясни. Ако Нолан не е с нас, не се намесваме. — Джак Нишимото бе крайно делови. — Време е. — Той погледна Дженкинс, който отне тягата на двата двигателя и спусна задкрилките, за да симулира едновременна неизправност на двата двигателя. Носът се заби надолу и Дженкинс тримира 99 99 Тримиране (авио.) — отнемане на усилието от руля. — Б.пр. за възможно най-добро планиране.

Нишимото взе слушалката с микрофона и изрече с достойно за Грегъри Пек спокойствие:

— Мейдей 100 100 Мейдей (от Mayday) — международен кодов сигнал за бедствие. — Б.пр. , мейдей, мейдей. Гълфстрийм пет петдесет ноември едно шест осем танго танго. Искам спешно кацане Ратмалана. Пълен отказ на двигателите и нестабилна работа на хидравликата. Ноември едно шест осем танго танго.

— Ноември шест… ъ-ъ… танго танго мейдей потвърдено — отговори кулата след къса пауза. — Ноември танго танго, идентифициран с радар. Разрешение за директно кацане Ратмалана. Вятър две четири нула на пет. QNH 101 101 От Question Nautical Height (англ.) — налягане над нивото на морето. — Б.пр. едно нула нула осем. Няма конфликт с друг трафик. Аварийните служби в готовност. Разрешено кацане на писта две две, там спрете. Виждате ли летището?

— Прието разрешение за кацане и спиране, имаме видимост. Ноември танго танго — Нишимото изключи микрофона и каза на Дженкинс: — Ти поемаш, Джон.

Дженкинс взе щурвала и потвърди с: „Аз поемам“.

За да избегнат покриването на самолета с противопожарна пяна, което щеше да го извади от строя за дълго в допълнение към сметката от един милион долара за почистване, Нишимото обяви:

— Кулата в Ратмалана, успях да рестартирам двигателите, но оставам на мейдей. Ноември танго танго.

Дженкинс подаде тяга и тримира.

— Ноември танго танго, потвърждавам визуален. Разрешение за кацане и спиране. — И Дженкинс превключи радиото двукратно, което беше безгласен сигнал, че е твърде зает, за да говори. Макар долу покрай пистата пожарните коли да се носеха на бясна скорост и едва да избягваха сблъскване, вторият пилот приземи G550 по перфектен начин и рулира до далечния край, където завъртя машината и остана на празен ход.

Нишимото се обърна към Дженкинс:

— Отлична работа. Надявам се Адам Бърч и Мими Чан скоро да пристигнат, иначе ще осъмнем в пяна и с цялата служба за безопасност на глави те ни.

Двамата пилоти се заловиха със следполетната проверка. Знаеха, че са на минути от ново излитане, този път със или без разрешение.

Нолан трябваше да затвори очи. От слаломирането на Чанакя го бе хванала авто болест и усещането се засилваше от страданието и раните му. Не можеше да изтръгне от съзнанието си картината на изпаряващата се глава на Марк. Беше убил кръщелника си все едно му бе опрял пистолет в слепоочието и бе дръпнал спусъка. Беше загубил син. Но смъртта не спираше с Марк. Потните мишници, флотският командос, Юрий, влаковият машинист, Патмараджа — чиято кръв вероятно бе изтекла на плажа — Чумаков… по дяволите. Чумаков може и да бе още жив. Стрелбата продължаваше, когато бяха напуснали фаталния бряг. Надяваше се поне Балендра и Фернандо да са живи и да не са задържани.