Брадли Уест - Море от лъжи

Изпразни на една дълга глътка подадената му от предната седалка бутилка вода, после каза на командоса:

— Не ти разбрах името.

— Капрал Навийн Кулатинга, от Военноморската служба със специално назначение, сър. — От тона му Нолан разбра, че има работа с човек, който се чуди защо седи в кола за измъкване, шофирана от обезумял тийнейджър.

— Сигурен ли си, че можеш да ни закараш на пистата на ВВБ „Ратмалана“? Трябва да се качим там на частен самолет и да преследваме хората, застреляли приятеля ти, същите, които се опитаха да убият и нас.

— Казваше се капрал Санджай Де Соиса. И не ми беше приятел, беше ми… брат. Кръвта на братята е по-червена от водата в утробата. Ще направя нужното да се качите на самолета.

Нолан кимна и се обърна към шофьора:

— На какво разстояние сме от базата? — С несъразмерно дългите си ръце и сгърбената си поза Чанакя изглеждаше като мутирала богомолка, още повече че бръснатата му глава се въртеше наляво-надясно, за да оцени заплахите по пътя.

— Под десет минути — отговори той и натисна клаксона, сякаш за да подчертае отговора, като едновременно с това завъртя волана, за да избегне на косъм почти сигурна катастрофа.

Един от телефоните на Нолан бе оцелял в суматохата и сега избръмча два пъти в запечатания си пластмасов плик. Той прочете съобщението и погледна кога е изпратено — в 11:31.

— Жена ми и дъщеря ми са кацнали в Сингапур — каза той. Обърна се към Кайли и ѝ напомни: — Сега е моментът да се обадиш ти.

— Нямам властта да разпоредя освобождаването на семейството ти. Нали не очакваш да се обадя на председателя Гао?

— Не, искам да се обадиш в сингапурската Дирекция за вътрешна сигурност. Сигурен съм, че те ще могат да помогнат.

Гонзалес, ухилен до ушите, седеше в командния център на медицинската клиника на Зо — същата, в която се бяха отбили Нолан и Кяо в съботната нощ. Майорът лъскаше слънчевите си очила, а от устните му висеше цигара с поне два сантиметра пепел.

— Та значи отивам при него, сядам на леглото му и го питам: „Как се казваш?“. Старецът изграчва: „Питър… Питър Мулън“. Казвам му: „Питър Мулън, ако искаш да избегнеш вечния огън и проклятие, ще признаеш греховете си пред мен тук и сега. Нека поискаме благословията на Всевишния и се помолим заедно. След това ще извършим последния обред, понеже докторът ти ми каза, че умираш“. И можеш ли да си представиш, Мулън започна от 1960-а, когато добре опипал партньорката си на абитуриентския бал. Трябваше да му кажа: „Виж, не ме интересуват грехове на по половин век. Кажи ми какво си правил през последните две седмици“. Признавам му, за старец има страхотна памет. Пуснах приложението за запис на моя „Блекбъри“ и сега имам трийсет минути изповед в масово убийство и отвличане.

Зо го погледна и попита:

— Необходим ли ни е жив?

— Да, като свидетел.

— Но нали имаш записа?

— Да, на телефона ми е.

— Тръгвай веднага за посолството. И стой там под охрана.

— Аз… не разбирам — заекна Гонзалес.

— Хората на Тофър идват насам — каза Зо и погледна ролекса си. — Ще са тук до няколко часа, за да убият стареца. Трябва да си вървиш.

— А ти и хората ти ще се биете с тях?

Зо се изсмя:

— Не, ние си тръгваме след теб. Какъв е смисълът да те убиват без причина?

Посланик Стайлс издаде нова заповед:

— Алан да фотографира и снеме отпечатъците от мъртвия в хирургически дрехи на плажа и да ти изпрати всичко за идентифициране. Вероятно ще се окаже Уотърман, макар Нолан да си е боядисал косата, така че може да е и той.

Тонът на Дойл бе премерен:

— Нали ти казах, че агент Алан не отговаря.

В същия момент телефонът на Дойл иззвъня и тя извърна глава от Стайлс, докато разговаряше:

— Господин Григориев, какво можете да ми кажете? Трима от вашите са мъртви, а един е лошо ранен? Това директор Чумаков ли е бил? На хеликоптер е с телохранителя си? Да, да, разбирам… не, не намерихме никакви флашки на местопрестъплението. Надявах се, че нашият екип го е спасил. Но, разбира се, че Съединените щати нямат нищо общо с трагедията. Нямам представа кой е стрелял, но е имало двама противостоящи си снайперисти, единия на строежа на „Гранд Хаят“, другия — в „Рокетс Клуб“. Нолан е контролирал единия. Другият… Китай? Китай? Вижте, нямам време да гадая. Преследваме Нолан. Не, не знаем къде е, но няма да е трудно да бъде открит. Не, Съединените щати няма да възпрепятстват репатрирането на замесените руски граждани, било то ранени или не. Да, да, нека направим така. В такъв случай следващата седмица. Дръжте ни в течение. И благодаря, Владимир.