Брадли Уест - Море от лъжи

Били Мъркинс му бе тръшнал телефона, вбесен от това, че Бърнс не знае какво виждат в този момент в Китай активите на Компанията. Бърнс също очакваше да чуе нещо от тях, но бе казал на ДНР да не очаква агентурни данни, докато НАГПР почиства и рестартира сървърите си. Засега ЦРУ в Азия нямаше достъп до защитените комуникационни канали на агентите си. Стомахът на Бърнс се сви и той глътна още един „Зантак“. По дяволите!

Агентът на УБИ Ханибал Гонзалес не беше само даровит фалшификатор — той беше и актьор. Снощи бе прочел кадровото досие на Питър Мулън и това му бе дало идея. Мулън беше в безсъзнание, когато Гонзалес го бе посетил, така че нямаше представа как изглежда. Гонзалес бе и дълбоко религиозен католик и знаеше в подробности църковните ритуали. На път за офиса си Гонзалес се отби в катедралата „Св. Богородица“, откъдето взе назаем одеждите на отец Сесил: разпятие на верижка, свещи и Библията. Щеше да ги върне в гардероба на светия отец, преди той да е разбрал, че липсват.

Гонзалес отпътува за Айнме, където хората на майор Зо бяха закарали снощи Мулън. Ако полковникът бе в настроение да се изповяда, Гонзалес искаше да се възползва от това, но театърът не можеше да продължава безкрайно. Кучият син Мулън бе виновен за смъртта на 239 души, плюс зверското пребиване на Зея и лъчевата болест на Райдър. По един или друг начин Гонзалес щеше да се върне от Айнме със записана изповед.

Нолан се погрижи да вдигне малко шум при влизането си откъм балкона. С басмената си риза в цветен мотив, панталонките си на сърфист, широкополата шапка стил „Ханибал Лектър“ и затворените отпред сандали Аджа Фернандо приличаше на кафяво ему във ваканция. Единствено военният му ръчен часовник с черен циферблат нарушаваше картината.

— Изчислих разстоянията и калибрирах оптиката — каза Фернандо.

— Екшънът ще започне около 10:35, когато отпред отляво надясно ще мине влак. Първата ти мишена трябва да е босът, който може да е с костюм или по риза с вратовръзка. Ако не е, аз ще го обознача, като вървя възможно най-близко до него. За нещастие, нямам никаква представа как изглежда.

Фернандо го предупреди:

— Стой под прикритие, освен ако не се налага да излезеш на открито. Не ми харесва, че сме толкова близко до онзи строеж. Стой под верандата отдясно. Когато излезеш на открито, скрий се зад влака и стой близко до него. Това ще скъси ъгъла за тях.

— Не вярвам да стрелят по мен. Мисля, че просто ще ме отвлекат.

— Хмм… Може би.

Докато Нолан беше в стаята си, Кайли мислеше за заповедта да убие Уотърман. МДС вече бе вкарало екип убийци в Коломбо. Заповедта за „отстраняване на всяка цена“ означаваше, че снайперистите ще стрелят, без да се съобразяват със странични щети. Имаше добри шансове професионалистите от Пекин да свършат нейната работа. Но обличането и на тримата в еднакви дрехи създаваше опасността от объркване на истинската мишена.

Тя събра косата си с ластична лента, за да създаде достатъчно стабилен кок за гранатата. Тюркоазената шапка беше достатъчно ефирна и издутината не се забелязваше дори с огледалото, макар тя да знаеше какво да гледа. Ако я обискираха подробно от главата до краката, щеше да бъде открита, разбира се, така че ѝ трябваше диверсия. Когато наближаха влака, щеше да свали маската и шапката, за да покаже на убийците коя е, като с това щеше едновременно да избегне приятелския огън и да получи достъп до гранатата.

Нолан се върна през балкона и прекъсна мислите ѝ.

— Защо се разглеждаш в огледалото?

Кайли отмести поглед от отражението си и се обърна към него. Вместо бърза целувка го клъвна с неудобен въпрос:

— Може ли да видя флашката?

— Защо?

— Просто съм любопитна.

— На безопасно място е, но това не значи, че е у мен. Ако си мислиш дали би могла да се спасиш, като я измъкнеш от джоба ми, докато лежа мъртъв край железопътната линия, отговорът е не.

— Мислим еднакво, нали?

Той я прегърна и тя му отговори със същото.

Отговорният оперативен сътрудник Филмор започваше да се изнервя. ФБР вече знаеха, че Нолан и Макгърти са в сив „Шевролет Силверадо“, модел 2012-а. Регистрационната табела бе разпространена в рамките на щата, а също бе изпратена и на канадските им колеги, но облачната покривка правеше сателитите безполезни. Силверадото нямаше вградена джипиес система, а двамата заподозрени бяха напълно изключили телефоните си, за да затруднят проследяването. Дори при това положение Бъртранд или приятелчето му все някога щяха да си подадат главите и тогава щяха да ги заковат. Прелиствайки досиетата им, той видя, че „малкият“ на Ноланови всъщност е мускулест младеж с дебел врат и широки рамене. Още в гимназиалния албум наглецът гледаше в камерата с изражение, което откровено предизвикваше „Само опитай“. Бърт Нолан беше командос от сингапурската армия до началото на 2013-а, като по време на службата си бе обявен за отличник измежду 120 души на своята рота и набелязан като кандидат за офицерска школа. „Добър в гората“ според бившия му командир. И то явно в такава степен, че Нолан бе тренирал в продължение на четири седмици с британските въздушнодесантни сили в джунглите на Бруней, рядка практика за наборник на задължителна военна служба в Сингапур.