Брадли Уест - Море от лъжи

Резервният шриланкийски мобилен телефон на Нолан избръмча. Беше текстово съобщение по WhatsApp от Балендра и той го прочете първо с любопитство, после със смайване:

Пресаташето на американското посолство е информирало журналист от Би Би Си за предстояща пресконференция, на която ще бъде обявено местно събитие с глобално значение. Това щяло да стане по обяд. Ние ли сме?

Естествено! Посолството вече се подготвяше да празнува.

— Ще видим тази работа — измърмори Нолан.

Кайли беше в банята, където експериментираше с възможностите за скрито пренасяне на граната.

— Какво каза? — извика тя отвътре.

— Нищо, скъпа отговори той. Скъпа? Сближаваха ли се?

Каултър се изкатери до задната седалка на малкия „Пайпър Чероки“ и затвори праз ага. Тони Джонсън беше успял да се побере на съседното място. Зад тях бе струпана достатъчно храна и напитки за малка армия. Инструментите за „убеждаване“ бяха в задното отделение.

Пилотът ги осведоми набързо за мерките за безопасност, получи от кулата разрешение и излетя. Яркото слънце и синьото небе подсилваха оранжевия цвят на земята под тях. Предстоеше им да летят два часа в посока запад-северозапад към платото Мичъл. След края на дъждовния сезон там долу щеше да има много малко вода за пиене и още по-малко неща за ядене.

— Какво ще стане, ако спрат самолета и ни свалят? — попита Джоани.

— Мамо, вратите са затворени и ние се движим. Възможно е, но малко вероятно. Ще пратя на татко есемес, че сме на борда и ще излет им за Сингапур. Това ще е сигнал за него да започне да действа по плана си, какъвто и да е той.

— Окей, миличка. Прави каквото смяташ за най-добре.

Мей Линг натисна бутона за изпращане на предварително съставеното съобщение. В него споменаваше, че са играли голф по време на почивката си и че са на път за вкъщи. Като видеше семейните кодови думи, тате щеше да знае, че не са под принуда.

На четири хиляди километра от тях телефонът на Нолан избръмча.

— Те са на борда на полет 138 на „Чайна Ентърпрайзис“ директно за Сингапур. Трябва да кацнат след по-малко от четири часа, някъде по обяд наше време.

— Да, знам — отговори Кайли.

След двайсет минути Гретчен Дойл имаше на бюрото си разпечатка със съобщението на Мей Линг до Нолан. „Прекарахме страхотна почивка и играхме голф. Сега сме на CEN138 за SIN и кацаме 15:45“, Идваше от Китай и беше получено на локалния телефон на Нолан вътре или в съседство с „Коломбо Рокетс Клуб“. Константайн вече летеше. Тя се обади на секретарката си:

— Дай ми Джери Флин. Хората му трябва да посрещнат един самолет в Сингапур.

Четвъртък, 13 март: Сиатъл, черните пътища на щата Вашингтон

Петък, 14 март: Токио, Айнме, Коломбо, „Тръскот Фийлд“

Бърнс беше извън себе си. Сякаш нямаше достатъчно неприятности. Освен шибания Боб Нолан, МН370, Робин Телър и „танца на примадоните“ в 20:00 в офиса му сега и флотът на НОА бе решил да нахлуе на островите Сенкаку. Или поне така изглеждаше на последните сателитни снимки отпреди два часа, подкрепени с многословни доказателства от самите японци.

Но сега НАГПР съобщаваше, че е обект на безпрецедентна DDOS атака. Преди да потърси „Разпределен отказ на услуги“ той нямаше представа какво означава съкращението. На хартия DDOS изглеждаше съвсем просто: бомбардираш уебсайт с едновременни заявки за свързване от милиони IP адреси, докато мишената не се срине. В случая с няколко солидни международни банки, след отказа на уебсайтовете, тяхното съдържание оставаше незащитено, което бе довело до загуба на данни за потребителски акаунти, открадване на пароли, излагане пред обществото и попадане на мушката на комисии в Конгреса 95 95 С изключение на последното (което няма отношение към чисто компютърните аспекти) останалите твърдения не са верни. — Б.пр. . И това се случваше, ако мишената бе банка. Ако мишената обаче бе единственият интерпретатор на Пентагона на разузнавателни данни от сателитите и ако вашата организация е била уверена от собствените си ИТ специалист, че е неуязвима за DDOS атака, тогава явно ви остава само да тичате в кръг и да се чудите как хакерите са се добрали до излезлите офлайн мрежови сървъри. Междувременно ослепелите ви клиенти тръпнат дали техните противници няма да изстрелят ядрените си ракети или няма да нападнат някой от съюзниците ви.

Президентът постави американските въоръжени сили в състояние DEFCON 96 96 DEFCON (съкр. от Defense Condition — Състояние на готовност) — 5-степенна таблица, предложена от Обединения комитет на началник-щабовете (Генералния щаб на САЩ). Исторически примери са: за DEFCON-2 — Кубинската ракетна криза (1962) и Войната в Залива (1991), а за DEFCON-3 — Йом Кипурската война (1973), Операцията „Пол Бъниан“ (1976) и терористичният акт от 11 септември 2001; DEFCON-1 (Неизбежна ядрена война) досега не е обявявана. — Б.пр. -2 още преди отказа на защитените комуникационни канали на НУВКР, което бе на нивото на Кубинската ракетна криза и началото на втората иракска война през 2002. Следващата стъпка бе DEFCON-1, което означаваше неизбежна ядрена война. Ако „птичките“ не се върнеха онлайн, DEFCON-1 щеше да бъде обявена по подразбиране, освен ако президентът не изкукаше от страх. Стратегическото командване щеше да заповяда на наземните екипи да заредят ядрено оръжие по тежките бомбардировачи В-2 и В-1В, a CINCNORAD 97 97 CINCNORAD (съкр. от Commander in Chief NORAD) — Командващ ПВО на Северноамериканския континент. — Б.пр. щеше да разпореди подгряване на МКБР 98 98 МКБР (от ICBM — Inter Continental Ballistic Missile) — Междуконтинентални балистични ракети. — Б.пр. в силозите им. Бумърите — подводници, въоръжени с балистични ракети — положително вече бяха изпълзели в открито море. Русия и Китай със сигурност щяха да повишат бойната готовност на собствените си въоръжени сили, щом Съединените щати обмисляха първи удар. Грешка бе недопустима, особено за страна, лишена от „очи“ в небето.