Брадли Уест - Море от лъжи

— Какво искате да кажете с това, госпожо посланик?

— Ще демонстрираме едновременно пред Шри Ланка и Китай, че можем да действаме успешно срещу най-издирвания човек на света. Той ще бъде задържан във фоайето на луксозен хотел в центъра на града и ще бъде докаран в посолството, преди да бъде изведен от страната за разпит, предявяване на обвинение и поставяне под арест.

— С цялото ми уважение, госпожо посланик, но това не е наша операция. Размяната е нещо, което Боб Нолан е договорил пряко с руснаците, а отвличането им с операция на СВР. Моите хора само ще наблюдават.

— Боб Нолан не беше ли от ЦРУ?

— Той вече е извън подчинение… или нещо по-лошо. В този момент дори не знам дали е двоен или троен агент.

— Благодаря ви, началник Дойл. Мисля, че това засега с достатъчно.

Дойл събра документите пред себе си и напусна стаята с такава скорост, че не остави никакво съмнение какво ѝ е мнението за посланик Стайлс.

Стайлс се обърна към Том Малаки, шарже д’афер на посолството, който бе съзерцавал този рунд в нескончаемия мач „Стайлс-Дойл“ в тежка категория:

— Бъди така добър и кажи няколко думи на ухо на някои от приятелите ти журналисти. Без подробности, само пусни слух, че днес ще се случи нещо титанично и че по обяд в американското посолство ще се даде пресконференция. Нещо от този род…

На Малаки тази игра му бе ясна от километри. Посланикът удържа крепостта с окованите затворници, а Уотърман и Нолан на колене участват в продукция, достойна за Сесил Б. Домил. Колеги в посолството се чудеха защо през януари той бе подал молба за прехвърляне на вакантно място в Папуа Нова Гвинея.

Нолан и Кайли прелистиха „Океан от заблуди“ и се уговориха за мнемониката на книжния код, който щяха да използват. Мобилният на Кайли иззвъня — беше капитан Нишимото. Тя го сложи на високоговорител и го подаде на Боб. Дори с хирургическа престилка и тюркоазена мрежа за коса китайката изглеждаше секси.

— Благодаря за обаждането. Надявам се да не съм причинил неудобства.

— Никакви. Бях приключил със закуската, когато един азиатски джентълмен се приближи до мен и ми каза да използвам неговия телефон, за да се обаждам на Адам Бърч на този номер. Просто за да съм сигурен, че сте вие, бихте ли ми казали името на банката, където сте депозирали парите, и сумата, която оставихте в самолета?

— „Банк Сюис Приве Азия“, сто двайсет и седем хиляди и двеста долара.

— Благодаря. И така, господин Бърч, какво мога да направя за вас?

— Робин Телър е мъртъв. Бил е обезглавен вчера в Северна Бирма от туземци. Имате ли някакви мисли по въпроса?

— Робин Телър? Робин Телър рейнджърът и наемникът от ЦРУ в „Делта Форс“ в началото на 70-те?

— Същият. Май сте се познавали?

— Телър беше убиец психопат, почти алкохолик и най-добрият командир в боева обстановка, когото съм познавал. Бяхме някога приятели, но към края Робин изперка. Започна да продава оръжие в Банкок. Прочетох, че фалирал, и после изчезна. Няма го към колко… трийсетина години? Мислех, че е мъртъв. Защо ви интересува?

— Допусках, че може да работите с Телър. Виждате ли… Роб и някои от моите сегашни и бивши колеги в ЦРУ отвлякоха МН370, онзи малайзийски…

— Да, да, знам за МН370. Финансовият директор на „Ийгъл Кло Семикондъктърс“ беше на този самолет. Казва се Том Нишимото. Син на брат ми е… единственият ми племенник.

— Телър е организирал всички пасажери, с изключение на един-двама да бъдат убити, после самолетът е кацнал на сто и петдесет километра от Рангун, там са свалили тези няколко души, след това самолетът е излетял отново и е изчезнал. Съжалявам, че ви го съобщавам, капитане, но племенникът ви е мъртъв.

— О, боже! И откъде сте толкова сигурен?

— Сигурен съм деветдесет и девет процента и с всеки изминал час без вест от евентуално оцелелите тази вероятност се увеличава. Искате ли да ми помогнете да намеря хората, които са го извършили?

— Естествено. От какво имате нужда?

— Имате ли двамата с втория пилот Дженкинс пряк достъп до самолета?

— Имаме, но самолетът е под наблюдение. Дженкинс и аз можем да се качваме и слизаме, но има трима души на стотина метра от нашия G550, които вчера ги нямаше. Според мен това е във ваша чест.

— Точно за това трябва да поговорим. Аз съм убеден, че отговорът на изчезването на МН370 ще бъде намерен на летище „Тръскот“ Ако можете да прехвърлите вашия самолет на друго летище, ще се опитам да ви намеря там. После ще ни откарате на „Тръскот“ и ще видим какво ще се случи.