Брадли Уест - Море от лъжи

Бърт клекна и взе по-близкия пистолет. Изправи се и каза:

— Е, Голяма патко, в играта сме. Заредил ли си догоре?

— Да.

— Протеин на прах?

— На задната седалка, току-що купен.

— Подай ми и другия пистолет. Да им вземем радиостанциите, телефоните и ключовете за колата. Ще ги изхвърлим надолу по пътя. В пикапа изключваме нашите телефони, вадим сим картите и батериите.

— Бърт? Ризата ти е разкъсана, а носът ти е счупен.

— Ако не си взел кат дрехи за смяна или поне малко памук, не виждам какво общо има това с цената на чая в Китай.

— Споменах го просто в случай че не си разбрал. Но на лицето ти е написано: „Беглец от правосъдието“.

— В този случай ще трябва да внимаваме двойно по пътя за Калифорния.

— Калифорния? — Макгърти завърши претърсването на агента.

— Рединг. Ще ти разкажа по пътя. Давай да потегляме…

На излизане от парка се разминаха с две полицейски коли, които се носеха в обратна посока с пуснати лампи. Никой не се опита да ги спре и те продължиха, без да срещнат полицай през следващите седем часа.

Макар Уотърман да нямаше телефон и да бе откъснат от интернет, престоят му в „Парк стрийт хотел“ се оказа приятен. За разлика от Москва, тук имаше ток, не беше премръзнал, а румсървисът бе повече от сносен. Спа на пресекулки, в очакване да бъде разбуден посред нощ. В 7:30 будилникът предложи намек за надежда. Той си взе душ и бързо се избръсна за всеки случай.

Изглежда, колегите на Чумаков в Абу Даби бяха приели за добросъвестни предположенията му в създаването на списъка, над който бе работил по време на полета от Москва. Последното препятствие беше да се досети какви файлове ще запази кръстникът. Ако беше улучил, на теория щеше да бъде свободен човек. Само не знаеше дали ще може да се крие от американците достатъчно дълго, за да получи постоянно убежище в Шри Ланка.

От друга страна, Чумаков и бандитите му бяха повече от способни да ги застрелят и двамата и да вземат диска от трупа на Нолан. Надяваше се планът на Нолан да отчита тази възможност.

Нещата бяха черно-бели. Изчисти си зъбите с конец. По време на полета беше прочел, че това добавя две години към продължителността на живота. Венците му кървяха ужасно, несвикнали с пропитата с някакъв препарат бяла нишка. Изплю кръвта в умивалника, изплакна си устата и пак изплю. Трябваше да спре да живее ден за ден и да започне да прави по-дългосрочни планове.

Имейл, маркиран „Спешно“, пристигна в мобилния телефон на Константайн, докато шофьорът му го откарваше на скорост към летище „Чанги“. Бъртранд Н. Нолан, 22-годишен, се издирваше за нападение над федерални служители в щата Вашингтон. С помощта на съучастник бе вкарал в болница двама агенти на ФБР и бе избягал с оръжията, мобилните телефони и радиостанциите им. Щатските и федерални власти си сътрудничеха в мащабно издирване. Има ли Константайн някаква представа накъде са тръгнали?

Цялото семейство Нолан се състоеше от престъпници: лоши гени и липса на възпитание, предавани от бащата на децата. Всички те бяха чеда на Каин, заключи Константайн.

Лойд Матюс потърси място 12G. Полет 12 на сингапурските авиолинии до летище Нарита. Токио, щеше да отнеме около шест часа, т.е. да кацне някъде след 17 часа местно време. Това щеше да му даде достатъчно време да подготви отговори на въпросите, които най-вероятно щяха да му бъдат зададени след общата вечеря. Седна на мястото си и отвори азиатското издание на „Уолстрийт Джърнъл“, докато чакаше добитъкът в икономична класа да се натъпче по седалките си. Концентрацията му се наруши, когато се замисли какво ли се е случило с Телър. Знаеше само, че старият наркоман Чарли Мерсо бе прекратил кацането и бе изпратил размазана снимка на преобърната горяща кола и неща, които можеше да бъдат разпръснати около нея тела. Но Робин Телър бе изключително труден за убиване. Матюс трябваше да е абсолютно сигурен, че Телър е мъртъв, за да има някаква надежда, че някога в бъдеще ще може да спи спокойно.

Позна глас… онзи глас. Да, ето го: небръснат, чорлав и ухилен като маймуна, юбер неудачникът на УБН. Усмивката на Хекър изчезна, когато видя Матюс. Хекър се отправи към място три реда по-назад и седна в средната секция. Но дори присъствието на Матюс не можеше напълно да му развали настроението. Робин Телър беше мъртъв, а Лойд Матюс пътуваше за последен път като директор на централа.

Леко задъхан се качи и последният пътник в бизнескласа. Носеше само лаптоп и куфарче. Дик Константайн се насочи към последния ред.