Брадли Уест - Море от лъжи

Флин се бе задъхал от тичането до офиса на началника си. За щастие Константайн не беше зает. За нещастие все още бе раздразнителен.

— Какво има? — бе най-любезното, което се изтръгна от него.

— Току-що получих разпечатка от телефонния разговор на Барлинг с Хекър. Преди час и четирийсет и пет минути Хекър му е позвънил от такси в Сингапур. Той е в транзит за Токио…

Константайн грабна листа от ръката на Флин и зачете, а гласът на Флин заглъхна.

— Пресвета Богородице!… — ахна Константайн. После тръгна да излиза и извика от прага: — Докарай Мелиса веднага тук. Обади се в Надзора и виж дали Люси Келог е на работа. Ще ни трябва и тя.

— Но… но какво означава това? — запъна се Флин.

— Означава, че МН370 е бил отвлечен от американци… както подозирах. УБН и Нолан ще се опитат да го припишат на ЦРУ в Азия, но това не бива да става. Защото аз определено нямам нищо общо с тази работа. Но не такова е заключението на Нолан след последните няколко дни.

Първият агент на ФБР се гърчеше на земята със скъсани предни кръстни връзки и спукан десен тестис. Вторият бе останал без два предни зъба и кървеше от едното ухо, докато седеше с разтворени крака на тревата до масата за пикник. Гледаше с омраза надвесения над него боец и бе насочил 9-милиметровия си служебен пистолет в гърдите му.

— Арестуван си. Имаш право да запазиш мълчание. Имаш право…

— Свали оръжието и да довършим това като мъже — контрира Бърт Нолан. — Ако загубя, ще ме арестуваш и аз няма да се съпротивлявам. Обещавам го тържествено. Но ако загубиш… дължиш ми седемдесет долара за ризата.

Зад тях спря кола и се отвори врата.

Агент Санборн го гледаше изумено. Евро-азиатското студентче ги беше пребило с партньора му на поляната за пикник, където го бяха изчакали да дойде. И сега този пънкар се сърдеше, че му е разбит носът и ризата му е скъсана?!

— Обърни се с гръб към мен и коленичи. Ръцете на тила.

— Окей, както кажеш. — Бърт се завъртя, но изстреля назад десния си крак. Подметката му улучи Санборн в брадичката, главата му отскочи назад и той се просна в несвяст. Пистолетът тупна до него.

— Губиш. — Бърт отново се обърна с лице към чернокожия колега на Санборн, който се бе подпрял на лакът. — Не разбрах името ти, но твоят приятел тук ми дължи седемдесет долара. И ти ли ще ме арестуваш?

Агент Уошбърн успя да изтегли оръжието си от кобура.

— Не, аз ще те застрелям — каза той и неуверено вдигна пистолета.

Чумаков не беше спал въпреки необятното легло и напълно безшумния климатик. Проблемът не беше в многото изпити водки с Григориев. Мъчеше го мисълта, че предаването на файловете на АНС от Уотърман и Нолан срещу оттеглянето на подкрепата на Щатите за Украйна и Крим няма да е достатъчно. Може би нямаше да го застрелят или затворят, но можеха да го уволнят, понижат или прехвърлят на някое ужасно място като… като Узбекистан! Беше стигнал твърде далече, за да остави нещата на шанса.

Седна зад стилното бюро и включи лаптопа си. Понеже в Москва все още беше посред нощ, трябваше да се оправя с имейл. Отмени сделката за отдаването на сървърите под наем. Осемдесетте хиляди долара на посредника щяха да бъдат възстановени. Просто не си заслужаваше риска, ако се окажеше, че ливанският машинатор лъже. А той, естествено, лъжеше. Беше мръсен амбулантен търговец, син, брат и братовчед на всеки друг нечестен ливански търгаш, стъпвал някога по земята. Нямаше начин иранците да изграждат кибер арсенал, за да атакуват някакви жалки увити в чаршафи бедуини. Персийците се целеха в Щатите, но американците щяха да проследят DDOS-а до руските сървъри и главата на Чумаков щеше да свърши над камината в дачата на външния министър Грейг.

Почувства се по-добре, когато изпрати писмото за прекратяването на наема до персонала си и до ИТ отдела. След като приключеше в Коломбо, щеше да върне на Абузаид остатъка от 20000, които в момента се намираха във виенската му банкова сметка. Не искаше онзи търгаш да петни доброто му име. Не заради парите, разбира се — важно бе спокойствието и най-вече кариерата му.

От мястото, от което бе видял как брат Бърт се справя с въоръжен с пистолет човек, Макгърти направи две крачки и стовари страничен ритник в агент Уошбърн. Уошбърн по-скоро почувства, отколкото видя заплахата зад себе си, но можа само да изпъшка, когато ударът извади рамото му и запрати пистолета му във въздуха, преди да се изтърколи в тревата. Макгърти довърши атаката си, като се завъртя на десния си крак и заби левия си ток в лицето на Уошбърн. Носът на Уошбърн се смачка и разкъса. По лицето на изпадналия в безсъзнание мъж потече кръв. Беше разправа, с която би се гордял всеки професионален боец, камо ли второкурсник.