Брадли Уест - Море от лъжи

Военните дружно извикаха одобрително. Точно така, помисли си Гао. А не като онези доморасли пацифисти от ПКП, с които се бе занимавал преди ден. След десет години светът щеше да стане по-безопасно място, защото Китай щеше да се превърне в доминиращ фактор в Източното полукълбо. Обаче за известно време „Менандър“ и „Полярна мечка“ щяха да изправят страната през смъртна опасност.

Кайли не се смути, когато чу Нолан дискретно да драска по балконската ѝ врата, но когато го пусна да влезе, той я изненада: Може ли да спя на резервното ти легло? Стаята ми е заета. И можеш ли да нагласиш будилника на 7:30?

— Разбира се. А какво е това в ръката ти?

— Това ли…? Осколочна граната. Утре ще трябва да я скриеш някъде в себе си… на място, където да не бъде открита при обискиране. Може да се наложи да я използваме срещу Чумаков и убийците му.

Тя взе зелената пластмасова топка, която бе с размера на ябълка, заключи балкона и се върна в леглото си. Агентът от ЦРУ беше почти заспал, когато тя се мушна под чаршафа до него, сложи ръка през гърдите му и прошепна в ухото му:

— Ще сложа будилника за 7:30, но в момента трябва да събудим малкото ти братче.

Бърт бе научил в училище, че американско-канадската граница е най-дългата неохранявана граница на света. Това може и да бе вярно за времето преди 11 септември, но дори хипотетично отворената граница, минаваща по периферията на Националния парк Северни водопади, сега бе охранявана от камери, монтирани по дължината на 49-и паралел. Така че когато той я пресече пеша в 15 часа местно време, в залата за наблюдение на парка сработи сигнализацията. Само за минути софтуерът за разпознаване на лицеви изображения идентифицира лицето на младежа, вървящ през гората, като това на Кърт, използвайки снимката му от шофьорската книжка. Мигащият червен индикатор на екрана означаваше, че парковата охрана трябва да наблюдава, но да не се опитва да го задържи без подкрепление. Шефът на охраната взе слушалката и позвъни във ФБР.

Отговорният оперативен сътрудник в офиса в Сиатъл Майрън Филмор пренасочи двамата най-близко намиращи се агенти от Марбълмонт към входа на парка и им нареди да действат. Специални агенти Санборн и Уошбърн щяха да арестуват Нолан и да го закарат в Сиатъл за обработка.

Междувременно братът на Бърт от студентското братство „Тета Капа Епсилон“ и негов съквартирант Майкъл Макгърти вече беше в парка зад волана на своя пикап. Силата на получавания от телефона му сигнал бе на две деления.

— Мамка му… изглеждаш ужасно!

— И аз се радвам да те видя.

Трите интравенозни вливания, безбройните инжекции и радиоактивното облъчване се бяха отразили на Райдър. Външният му вид бе вариация, заимствана от филм със зомбита.

Когато Хекър сподели радостните новини, възторженият крясък на Райдър отекна в отделението и накара медицинските сестри да го спешат със строго „Шшшшшт…!“.

— Да му се не види! А…? Главата му на кол ? Това си е заслужавало да се види! Ърл и Леър добре ли са?

— Аха. Освен това взехме и пленник. Може да е един от похитителите. Поне съответства на профила: възрастен американец, описва сам себе си като летец от гражданската авиация, но най-вероятно е бивш военен пилот. Твърди, че бил заложник, но преди няколко часа опита да се самоубие. Сега го държим, без да се разчува, на скрито място, докато не се разбере на кого можем да имаме доверие.

— Дявол да го вземе! Добри новини. Сега… носиш ли ми нещо? Хани вчера ми поиска паролите и ми обясни за какво става дума.

— Нося, нося. Дай ми твоя телефон и ще направим размяната. Залепил съм новата парола на Гонзалес на гърба на този.

— Ще оправя всичко, не се безпокой. Ще ми покажеш ли снимката, която трябва да съм направил?

И Хекър го направи.

— Този пич е невероятен — възхити се Райдър. — Сигурно в свободното си време фалшифицира Пикасо и продава картините през уикендите на битака в Рангун.

Джоани беше оптимист въпреки късния час и липсата на чай в центъра за предварителен арест на МДС в Гуанджоу. Мей Линг се бе опитала да приземи ентусиазма на майка си, без да я обезсърчава. Имаше голяма вероятност онова, което баща им може би опитваше в момента, да не се окаже успешно. И ако станеше така, те щяха да бъдат стоварени на изхода в Чанги за обратно качване на полета за Китай. Но ако ги върнеха на МДС, този път нямаше да се озоват в подобен „лукс“.

Мей Линг бе решила, че стига да се върнат в Сингапур, трябва да останат там каквото и да става. Майка ѝ имаше сингапурски паспорт, пред който китайските дивотии бяха безсилни. Сега разполагаше с около шест часа, за да измисли как поне паспортът на майка ѝ да бъде взет предвид, независимо какво щеше да се случи с нея и американския ѝ документ за пътуване.