Джон Лескроарт - Право на милосърдие

— Страхувам се, че отново става въпрос за пожара в семейния ви ресторант… Сдобих се с информация, която ме навежда на мисълта, че Сал има нещо общо с него…

Джиоти се облегна в солидното кресло и докосна устните си с пръст.

— Продължавайте.

— Помните ли, че една сутрин ви посрещнах тук отзад, на уличката, и ви попитах за жена на име Сингълтери?

— Разбира се, че помня.

— В онзи момент криех информацията, свързана с тази жена, просто защото нямаше как да я използвам в процеса.

— И каква по-точно е тази информация?

Накратко Харди му съобщи за молбата на Сал петдесетте хиляди долара да бъдат предадени на Сингълтери.

— Нямахме представа дали тази жена изобщо съществува и по тази причина аз реших да не я споменаваме пред съдебните заседатели. Просто защото нямаше да ни повярват…

— Логично — съгласи се Джиоти. — Но сега сте я открил, така ли?

— Почти — кимна Харди. — Всъщност, открих дъщерите ѝ…

— Значи всичко е наред? — изгледа го внимателно съдията. — И вече сте в състояние да обясните желанието на Сал?

— Да. Първият съпруг на Джоан Сингълтери се казва Ранди Палмиери…

Лицето на Джиоти видимо потъмня, торбичките под очите му станаха по-видими. Челюстите му едва забележимо се стегнаха, от устата му излетя тежка въздишка:

— Човекът, който загина при пожара…

— Познавахте ли го? — попита Харди.

— Знаех кой е… Името му се запечата в съзнанието ми завинаги. Такава трагедия! Можех ли да го забравя?

— Не знам това. Но в този план ще си позволя да добавя, че съм доста учуден от факта, че не помните името Сингълтери…

— Но това не беше нейното име, как бих могъл да…

Харди не можеше да търпи повече.

— Хайде да прекратим тази игра, господин съдия! — прекъсна го с категоричен тон той. — Мемориалният фонд БДГ е основан от вас, нали? „Мемориален фонд Бруно Джиоти и «Грото»“, който в продължение на цели седемнайсет години отпуска средства на жената с име Джоан Сингълтери! Не ме карайте да вярвам, че сте забравили този факт, моля ви!

Джиоти поклащаше глава, очите му бяха заковани някъде в пространството, което ги разделяше. После стана и пристъпи към прозореца зад писалището.

— Веднъж вече споменах, че се възхищавам от начина, по който разсъждавате, господин Харди — промълви след доста продължителна пауза той. — Но сега виждам, че разсъжденията ви стигат твърде далеч… Намеквате, че имам нещо общо с онзи пожар, нали? А следователно и с подпалвачество и убийство? — Най-сетне отмести поглед от сивата панорама оттатък прозореца и се обърна с лице към посетителя: — Страхувам се, че нямам време за подобни глупости!

— Ще се радвам да чуя обясненията ви — настоя Харди.

Ноздрите на Джиоти видимо потръпнаха.

— Не съм длъжен да ви давам никакви обяснения, господин Харди! — изръмжа той. — Защото и аз, като всички граждани на Съединените американски щати, съм невинен до доказване на противното! Защо не се обърнете към полицията, ако наистина сте убеден в правотата на тези безумни обвинения? — Ръката му се стрелна по посока на вратата: — Знаете пътя, нали? Този разговор приключи!

Харди стана, но вместо да тръгне към вратата, остана прав до стола, в подчертано нехайна поза.

— Не мисля така — рече той.

Явно несвикнал с неподчинение пред авторитета на един съдия от Федералния съд, Джиоти буквално окаменя. Миг по-късно лицето му потъмня от притока на кръв.

— Казах да се махате по дяволите! — изкрещя той и ръката му се протегна към телефона: — В противен случай ще повикам охраната да ви изхвърли!

— Няма да го направите — спокойно отвърна Харди. — Защото имам предвид Сал Русо, а не някакъв пожар отпреди деветнайсет години!

— Какво искате да кажете?

Джиоти остава слушалката и закова поглед в лицето му.

— Петдесет хиляди долара — рече Харди.

Съдията мълчеше и чакаше.

— Тези пари са свързани с пожара. Не зная как точно са се озовали у Сал, но полицията със сигурност ще се опита да разбере това. В хода на този процес неминуемо ще открият връзката между вас и смъртта на Сал. Вероятно и мотивът ви да го убиете… Но мисля, че е излишно да ви напомням всичко това…

— Мислите, че аз съм го убил?

— Мисля, че когато сте му поставил инжекцията, Сал все още не е бил готов да посрещне смъртта. Което означава убийство.

— Вие сте луд!

Харди не обърна внимание на тази реплика и спокойно добави:

— Искам да разбера какво е станало. Нямам намерение да тичам в полицията. Искам го за себе си и няма да мръдна оттук преди да ви изслушам!