Матю Райли - Четирите легендарни царства

Вратите на втората машина бяха отворени, така че ордата минотаври измъкна царските особи и пилотите и ги посече. Потекоха вади кръв. Нещастниците пищяха. След това този хеликоптер също полетя — с въртящ се ротор — в пропастта.

— Ще ви намеря хеликоптер — каза Минотус.

Мина през площадката и нареди на минотаврите, които вече бутаха следващия хеликоптер, да спрат.

Те вече бяха успели да изтикат предното колело през ръба, но се подчиниха веднага и машината остана наклонена напред, с увиснал над пропастта нос.

Минотус махна на Джак.

— Качвай се!

Джак седна на пилотската седалка. Другите се настаниха отзад. Плашилото седна до Джак.

— Можеш ли да управляваш хеликоптер?

— Скай Монстър ми е дал няколко урока.

— Виж… Премести се от другата страна — каза Плашилото. — Преди да стана товарно животно, бях във въздушната част на морската пехота. Не съм преживял всичките тези идиотщини, за да умра в хеликоптер, разбит от новобранец.

Джак се премести и остави Плашилото да поеме управлението.

Плашилото запали двигателя и голямата машина се издигна над площадката.

Увисна за момент пред високата тъмна планина, като насекомо.

— Да се махаме оттук — настоя Джак. — Дърпай лоста.

Плашилото форсира двигателя и машината се отдалечи от крепостта и планината. Спря за момент в подножието, за да вземе Мей, Томахавката и кучетата, после отново се издигна и отлетя в нощта.

Алигаторът на Скай Монстър веднага зае позиция зад тях и двата хеликоптера отлетяха далеч от превзетата от минотаврите планина-дворец.

След трийсет секунди летяха високо под звездното небе. Далече долу беше плоската пустинна равнина, в която зееше огромният кръгъл катер. От тази височина планината-дворец на Хадес, която се издигаше в средата на кратера, изглеждаше малка като играчка.

На различни места по планината се виждаха огньове. Големият обелиск от черен камък също изглеждаше малък и незначителен.

Огряна от звездите, пустинята се простираше безмилостно плоска и гола. Никъде не се виждаше и следа от живот. Далече на запад беше Арабско море.

— Лети на изток — каза Хадес на Плашилото. — Към сушата. Скоро ще стигнем до една от мините ми. Там има летище и самолети. Самолетът на капитан Уест също е там.

Летяха ниско над нощната пустиня.

Групата седеше мълчаливо в луксозната кабина отзад.

Лили се бе сгушила в Алби, Е-147 седеше до тях.

Йоланте гледаше през прозореца и мислеше за пълното с неизвестни бъдеще.

Хадес също бе потънал в мисли.

Плашилото се взираше в тъмнината напред и мълчеше. Джак също не говореше, защото всъщност нямаше какво да каже.

След около половин час се появи открит рудник — огромна дупка в пустинната равнина.

До дупката имаше самолетна писта.

На пистата чакаха три частни самолета — „Гълфстрийм“ и „Бомбардиър“. Най-доброто от доброто в частната авиация.

Малко по-далеч от тях беше самолетът на Джак — подобната на „Конкорд“ машина, наречена „Небесният воин“.

— Започвам спускане — каза Плашилото и насочи хеликоптера към пистата.

Джак влезе в кабината отзад и седна до Хадес.

— Така. Мистериите не ни бяха разкрити. Това означава, че трябва да ги открием. С колко време разполагаме?

— Имаме време — отговори Хадес. — Не е много, но все пак имаме. Мистериите — познанието, което е нужно, за да бъде предотвратено събитието Омега — се пазят в хранилищата на три тайни града: Туле, Атлас и Ра. Трябва да открием тези градове — и трисмагите, които ги охраняват — и да отключим хранилищата преди да настъпи краят на вселената.

Кацнаха на пистата.

Освен двамата дежурни охранители наоколо нямаше жива душа, цареше пълна тишина.

Двамата охранители определено се стъписаха, като видяха шефа си, мистър Антони Десакс, който слезе от хеликоптера и тръгна към тях с енергична крачка.

— Кой друг мина оттук през последния час? — попита Хадес.

По-възрастният пазач отговори:

— Мистър Комптън-Джоунс, сър, и трима от хората му, включително един кардинал.

Хадес се обърна към Джак.

— Орландо и кардинал Мендоса. Те също ще търсят трите града.

Джак поклати глава.

— Забрави за това засега. Ще участваме в това състезание друг ден. В момента просто искам да се прибера у дома.

Джак Уест застана пред Шейн Скофийлд на пустата писта.

Тримата морски пехотинци зад Плашилото — Майка, Астро и Томахавката — подготвяха един от самолетите за полет.

— Наистина съжалявам, че се наложи да те удуша — каза Джак.