Матю Райли - Четирите легендарни царства

За мен книгите за Джак Уест младши са много различни от книгите за Плашилото. До голяма степен е така заради Лили. Тъкмо Лили омекоти и очовечи всички груби военни герои, от Стрелеца и Зоуи до Мечо Пух и самия Джак. Също така тези истории обхващат дълги периоди. За разлика от тях, романите за Плашилото (поне за мен) са с по-остри ръбове. Те обикновено са вместени в по-кратки периоди и героите са много, много остри — от това, което Плашилото преживява с Гант до опустошителното присъствие на Майката.

Когато замислях историята за Големите игри и Хидра обаче, в която всеки от царете трябваше да подбере свои бойци, които да го представляват, си дадох сметка, че това е шанс да вкарам Плашилото в света на Джак Уест. Едно нещо е много важно — „Четирите легендарни царства“ е книга от поредицата за Джак Уест младши. Героите Плашилото и Майката (до по-малка степен Астро) просто участват в нея. От самото начало си казах: „Тази книга е част от поредицата, която започна със «Седемте смъртоносни чудеса» и продължи с «Шестте свещени камъка» и «Петимата велики воини». Първо и преди всичко останало тя трябва да се хареса на феновете на тези книги. Трябва да е за Джак и неговото по-мащабно пътешествие през свят, изпълнен с древни места и митове, гигантски опасности с галактически мащаби и, разбира се, капани“. Просто трябваше да добавя към всичко това няколко чудесни герои.

Така се замислих как да го направя.

Не ми се искаше просто да пусна Плашилото във всичко това. Трябваше да навлезе в разказа постепенно. В началото срещаме морски пехотинец с огледални слънчеви очила. След това го виждаме, заедно с едрата му придружителка, в Третото изпитание. На този етап, реших, внимателните читатели на романите ми ще разберат съвсем точно за кого става дума.

И веселото започна.

Ужасно се забавлявах, докато пишех епизода, когато двамата се срещат за първи път. Какво ще си кажат двама такива герои?

Как Плашилото ще изтълкува тези древни изпитания и тези тайнствени царе? Реших, че ще е нащрек. Също така ми допадна идеята, че Майка би трябвало да срещне Джак в определен момент… и естествено би го поздравила по обичайния за нея начин!

И тогава, най-голямата сцена…

Принуждаваш ги да се бият на живот и смърт. Откъде ти хрумна това?

Когато гледам филм като „Отмъстителите“, готин сюжет, в който участват герои от различни серии, винаги се питам какво ще направят авторите, за да го направят интересен. Когато реших да сложа Джак и Плашилото в една книга, си зададох въпроса: „Какво бих искал да видя, ако бях читател?“.

Отговорът е прост — бих искал да ги видя да се бият! Бих искал да видя кой ще победи в един бой между Джак Уест младши и Шейн Скофийлд, Плашилото. И нещо повече — какво би станало, ако боят е на живот и смърт, пред публика, и един от тях наистина трябва да умре?

Обичам момента, когато Джак излиза на бойната площадка и вижда, че ще се бие с Плашилото. Това беше една от първите сцени от този роман, които ми хрумнаха.

Като разказ „Четирите легендарни царства“ е много мащабен дори за твоите стандарти. Защо е така?

Основно, защото освен че исках да видя Джак и Плашилото в бой, исках да ги видя и да се съюзяват. В продължение на седем романа и една новела Джак и Плашилото поотделно правят някои доста големи неща. Исках да видя какво могат да постигнат като екип. Поради това направих Големите игри толкова мащабни и огромни, с толкова много злодеи като Хадес, Хаос, Страх, Хидра и Мефистофел, да не говорим за Дион, Зайтан, Бригам и останалите бойци. Щом като двама големи герои ще обединят усилията си, трябва да има и мащабен сюжет, в който да се бият.

Как се зароди идеята за четирите царства, които управляват света от сенките?

Обичам конспиративните теории, наистина ги обичам. И когато гледам света, не мога да не се питам дали някъде в тъмното не се случва нещо друго.

Идеята за четирима силни владетели, които контролират световните дела зад кулисите, е нещо, върху което мисля от много време (както немалко фенове са забелязали, за първи път споменах четиримата царе, седнали на тронове, пред петима воини отзад в „Шестте свещени камъка“, която написах през 2006 г.).

Може и се дължи на дълбоката ми неудовлетвореност от политиците в наше време. Рядко мисля за политика и сега също няма да го правя. Просто смятам, че политиците и политическите партии вече като че ли не се интересуват дали представляват хората, или не — в политиката са заради самите себе си, в търсене на временна власт. Идеята за четирите легендарни царства може би е моят начин да кажа: „Ако смятате, че политиците ни са плоски и корумпирани, прави сте. Всъщност от тях бездруго нищо не зависи. Четирите царства само им позволяват да мислят, че управляват“.