Матю Райли - Четирите легендарни царства

Изтрещя изстрел, оглушителен в тясното пространство, и куршумът проби стъклото на илюминатора.

Резултатът беше мигновен.

Налягането в кабината спадна и вихрушката свистящ навън въздух отнесе илюминатора изцяло. Всичко, което не беше закрепено, излетя през отвора — книжа, одеяла, дрехи.

При този внезапен ураган Джак премести тежестта си, преметна Мефистофел над себе си и провря главата му през илюминатора!

Злото дребно човече изпищя, когато тялото му за момент запуши отвора, после… фшшшт , стихията го засмука и го изхвърли навън изцяло, при което стърчащите парчета стъкло срязаха тялото му ужасно.

Повече никой не го видя.

Задъхан, Джак излезе от помещението и влезе в голямата кабина при Лили, Алби, Мей, Йоланте и Хадес, които бяха скочили на крака, събудени от изстрела и писъка на сигнала за дехерметизация.

По интеркома се чу гласът на Скай Монстър:

— Джак! Какво става? Загубихме налягане в стаята ти.

Джак натисна един бутон.

— Затворена е, Монстър. Възстанови налягането в останалата част от самолета.

— Какво стана?

— Имахме неканен гост — отговори Джак. — Шутът. Няма да идва повече.

След девет часа „Небесният воин“ кацна на друга отдалечена писта в друга отдалечена пустиня — пистата във фермата на Джак в безкрайната австралийска пустош.

Елегантният черен самолет започна да рулира и стигна до малка постройка до пистата.

Пред постройката ги чакаше Зоуи, жената на Джак. Самата тя се бе върнала от Марианската падина само преди няколко часа.

Когато видя от самолета да слизат Джак, с Хор на ръце, следван от двете кучета, Лили и Алби, се усмихна широко и каза:

— Само почакайте да чуете какво видях…

А после видя ранената птица и обръснатата глава на Джак и усмивката ѝ изчезна.

Видя и Мей, Йоланте, Хадес и Е-147, които слязоха от самолета след Джак.

— Исусе! Майко мила! — възкликна Зоуи. — Заминавам само за седмица и виж на какво си заприличал! Какво е станало? Като че ли си ходил до ада и си се върнал.

— Почти позна, скъпа — каза Джак. — Да влезем и да седнем. Имам да ти разказвам много.

В най-вътрешното кътче на Долния свят, в най-далечната точка на огромната състезателна писта, на която се бе провело Петото изпитание, всичко беше замряло.

Огромната пирамида, която осветяваше голямата кухина по време на изпитанието, сега не светеше. Единственото осветление бяха аварийните лампи, захранвани с акумулатори, от двете страни на пистата без мантинели.

Разбитите машини и мъртвите тела на бойците, намерили края си по време на изпитанието, все още бяха там, където бяха паднали, и чакаха да дойдат минотаврите, за да ги изнесат.

Камион тайфун лежеше обърнат на една страна в основата на пирамидата.

Трупът на морския тюлен Дешон Мънро лежеше на земята пред него.

От челото му стърчеше стрела от арбалет, на сантиметър над безжизнените му очи. Бяха широко отворени, втренчени в нищото. До Мънро беше трупът на придружителя му, също морски тюлен, също умрял от стрела на арбалет.

Труповете им бяха близо до горната част на масивната постройка, която висеше над пропастта, около която обикаляше Големият кръг на пистата.

Сградата изглеждаше колосална на слабата светлина — както беше от хиляди години.

Дълбоки сенки прорязваха стотиците правоъгълни ниши, подредени в правилни редове, и скриваха многото сребърни ковчези, оставени в тях, в още по-голям мрак.

От всички бойци, минали оттук през Петото изпитание, само Джак Уест младши бе забелязал, че в тези странни кухини има ковчези със странни гравюри на хора с глави на птици с дълги човки.

Цареше пълна тишина. И покой. Нищо не помръдваше.

И тогава, много бавно, един от сребърните ковчези започна да се отваря…

Интервюто съдържа ПАСАЖИ от „Четирите легендарни царства“. Препоръчваме на читателите, които още не са чели книгата, да не го четат, тъй като съдържа ключови моменти от сюжета.

Матю току-що настани двама от своите най-големи герои от поредиците за Джак Уест младши и Плашилото в един и същи роман! Разкажи ни за това. Кое те накара да направиш това, как го планира, какво искаше да постигнеш с тази идея?

През годините феновете много често са ме питали защо не събера Джак Уест и Плашилото в една книга. Мнозина от тези мили хора може и да не са си давали сметка, че и аз си мислех същото. Просто ми беше нужна подходящата история.