Матю Райли - Четирите легендарни царства

— Нямаше как иначе — отговори Плашилото.

Стисна ръката на Джак.

— За мен беше чест да те срещна, Джак Уест. Струва ми се, вече знаеш какво трябва да направиш. Ако някога ти потрябва помощ, обади се.

— Да. Благодаря. Благодаря, че беше единственият честен участник в тези игри.

— Удоволствието е мое — каза Плашилото.

— Ей, Плашило! — извика Майка от самолета. — Стига дрънканици! Път ни чака. Чао, Ловецо.

Плашилото кимна на Джак.

— Успех.

— И на теб — отвърна Джак.

С тези думи двамата герои се разделиха и тръгнаха към самолетите си.

Когато стигна до „Небесният воин“, Джак завари дребничката си майка да го чака до стълбата на самолета. Стреч и Мечо Пух бяха до нея.

— Здравей, мамо — каза Джак. — Нямаше как да ти кажа „здравей“ както трябва. Здрасти, момчета.

— Как си, Джак? — попита Мей. — Забъркал си се в същинска каша през последните дни, нали?

— Може да се каже. Нямате представа колко се радвам, че ви виждам, момчета. Не знам как сте ни намерили, но е чудесно, че сте се справили. Благодаря.

Мечо Пух се засмя.

— Няма защо.

— И ти би направил същото за нас — каза Стреч. — И… веднъж вече го направи.

— Може би — каза Джак и си спомни нещо. — Боже! Хор! Беше в Пайн Гап…

— Няма проблем — каза Меч Пух. — При ветеринаря е. Беше малко умърлушен, заради стрелбата по него. Преди да тръгнем за Карачи го оставихме при ветеринар в Брум. Казахме, че е било ловен инцидент. Можем да го приберем на връщане.

— Тогава да тръгваме — каза Джак и се изкачи по стъпалата към самолета.

— Знаеш ли — изпъшка Мей, която го последва. — Винаги казвам, че искам да ви виждам по-често с Лили и че трябва да ми се обаждате. Не мога да повярвам, че трябваше да се случи нещо такова, за да се видим.

— Не говори прибързано, мамо. Предвид знанията ти, мисля, че през следващите месеци и години ще се виждаме много често — отвърна Джак.

„Небесният воин“ се издигна над Индийския океан и се понесе в нощното небе.

Джак заспа в частното си отделение в задната част на кабината. С бърза операция с местна упойка Стреч бе извадил древния жълт скъпоценен камък и модерния заряд, имплантирани в тила му.

След като взе жълтия камък в ръце, Джак се вгледа в него. Беше шлифован и излъчваше странна сила. Щеше да го изследва допълнително. След това Стреч заши раната му и Джак, уморен до смърт, потъна в дълбок сън.

Мей, Лили, Алби, Е-147 и кучетата бяха в кабината, налягали където могат, и също спяха. Мечо Пух, Стреч, Хадес и Йоланте дремеха на седалките.

Само Скай Монстър не спеше — трябваше да пилотира любимия си самолет.

Джак сънува сън.

За Долния свят и неговите смъртни изпитания. За воините със странни шлемове — Хаос, Страх, Хидра, Цербер. За мъжете, които се бяха удавили или бяха умрели по друг начин, за двубоите и побеснялата армия минотаври.

И по странните механизми на сънищата в съня му се появи Мефистофел и Джак започна да се пита насън — къде се бе дянал Мефистофел в целия хаос?

Умът му започна да възстановява събитията — къде последно бе видял шута убиец? Не беше ли на втората сцена в двубоите? Не беше сигурен.

Мисълта за Мефистофел докара лицето на шута точно пред очите му. Видя как дребният демон се хили и показва подострените си зъби, как държи нож и казва с тънък глас:

— Няма да ме забравиш, нали? Казах ти, че аз няма да те забравя.

Джак отвори очи.

Мефистофел се бе навел над него, бе приближил злото си червено лице до неговото и държеше нож почти до носа му!

Не беше сънувал гласа и думите. Мефистофел ги бе казал наяве.

Умът на Джак запрепуска.

Мефистофел вероятно се бе измъкнал от кратера с първия хеликоптер и се бе скрил в „Небесният воин“, преди те да стигнат до самолета.

Мефистофел замахна с ножа, но Джак сграбчи ръката му и запрати джуджето настрани.

Грабна пистолета, който държеше до леглото си, вкара патрон в цевта…

… но Мефистофел скочи към него и със съскане бутна ръката му с пистолета настрани, към илюминатора зад него.

Джак напрегна сили, а Мефистофел го възседна. С дясното си коляно притисна ръката с пистолета към илюминатора и отново вдигна острия нож.

Джак беше в лоша ситуация.

След всички изпитания и битки този дребен плъх, това копеле, щеше да му пререже гърлото.

— Бай-бай! — изписука Мефистофел и вдигна ножа, за да нанесе фаталния удар.

— Точно така — каза Джак…

… и натисна спусъка на притиснатия към леглото пистолет.