Матю Райли - Четирите легендарни царства

— Насам! Още малко! — извика Джак и в този момент от тъмно складово помещение, вкопано в скалата, се появи човек с пистолет, насочен към главата му.

Дион.

Беше бесен.

— Ти! — изкрещя Дион на Джак. — Развали всичко! Игрите! Церемонията! Мистериите! Това царство трябваше да е мое! Светът трябваше да е мой! Осъди всички ни на смърт!

Хадес пристъпи напред.

— Дионисий! Какви ги говориш? Защо правиш това?

Лицето на Дион се сгърчи от гняв и омраза.

— Ти стана слаб, татко! Владетелят на Долния свят трябва да буди страх ! Дори мисълта за него трябва да кара всички да треперят! След като те убия, смятах да стане точно това.

Обърна се към Лили.

— Може и да не се оженя за теб, за да превърна живота ти в ад, но ще убия любимия ти баща, пред очите ти. После ще убия и моя.

И се прицели в Джак.

Джак не можеше да направи нищо. Дион беше на пет метра от него, а той придържаше Плашилото. Дори не можеше да скочи към принца.

Дион натисна спусъка и отекна изстрел.

Джак трепна в очакване на куршума — но куршум нямаше.

Вместо това от лицето на принца изригна фонтан кръв — от изстрел някъде отзад. Коленете му се огънаха, очите му се ококориха. Лявата му буза беше разкъсана. Пистолетът се изплъзна от ръката му и той падна на колене и после напред, по очи.

Щом падна, всички видяха идващите по пътеката към хеликоптерната площадка.

Бяха минотаври, десетина. Предвождаше ги царят на минотаврите, а до него, въоръжени с карабини, стояха Майка, Астро и Е-147. До тях пък стоеше млад мъж с димящ пистолет в ръка.

Алби.

Алби изтича до падналия Дион и изрита пистолета му настрана.

— Алби! — Лили скочи в прегръдките му и започна да го целува.

Алби я прегърна.

— Добре ли си? Не си ранена?

— Добре съм — каза Лили.

Алби погледна Джак.

— Дойдохме с асансьора с тези минотаври. Отидохме направо до хеликоптерната площадка, за да те открием. Стреч обаче те видя от въздуха преди минута и ни се обади по радиостанцията къде си. Съжалявам, че се забавихме толкова.

Джак се усмихна.

— Недей да ми се извиняваш, хлапе. Ти си абсолютен герой.

Хадес пристъпи към царя на минотаврите и стисна ръката му.

— Минотус, приятелю. Както знаеш, след игрите смятах да ти дам това царство, защото повече няма да ми е нужно. Давам ти го сега. Прави с него каквото пожелаеш. Остани тук, а аз ще се погрижа да не идват никакви хора — за света тази земя е моя. Или излез навън, ако предпочиташ. Винаги съм оценявал лоялността ти към мен, но сега си свободен от всякакви задължения. Можеш да останеш, можеш да си тръгнеш. Зависи от теб.

Минотус кимна към Алби.

— Този млад човек ми каза, че синовете ти, Дионисий и Зайтан, искат да те убият, да узурпират трона ти и да ни превърнат в жалки роби. Трябваше да предприемем нещо.

— Радвам се, че го направихте — каза Хадес. — Вземи това царство. Направи го свое и го пази, докато пак има нужда от него. Най-вече обаче, грижи се за народа си и живей праведно.

Двамата се прегърнаха.

Когато се разделиха, Минотус погледна Е-147 и каза:

— Минотавър.

— Да, царю. — Е-147 сведе почтително глава.

— По време на тези игри ти придоби нещо, което малцина придобиват за цял живот. — Кимна към Джак. — Истински благороден приятел. Ако желаеш, напусни царството и върви с приятеля си.

Е-147 погледна Минотус, после Джак.

Джак кимна.

— Ако искаш да дойдеш с нас, ще си повече от добре дошъл, приятелю.

— Ще ида с тях, Ваше Величество — каза Е-147 на царя си.

Минотус стисна ръката на Е-147 и я разтърси.

— Съжалявам, че ви прекъсвам — обади се Джак, — но трябва да се махаме оттук. Трябва да намерим хеликоптер и да се измъкнем.

Придружен от царя на минотаврите — Майка и Астро помагаха на Плашилото — Джак поведе групата от развалините на древното караулно помещение по пътеката към замъка с хеликоптерната площадка.

След последния завой видяха площадката и Джак изпъшка:

— Боже!

Видяха как два хеликоптера — скъпи модели „Сикорски“, с въртящи се ротори, секунди преди излитане — са нападнати от тълпа минотаври, стигнали там по друг път.

Минотаврите хвърлиха стоманено въже в задния ротор на едната машина и роторът изчатка и спря.

Тълпата се хвърли напред и избута хеликоптера през ръба на площадката заедно с аристократите, които се бяха качили вътре.