Матю Райли - Четирите легендарни царства

Джак го удари, счупи му носа и му разкървави устата.

— Не мисля, че точно ти трябва да управляваш света, задник!

— Всички ще умрат!

— По-добре да умрат като свободни хора, вместо да живеят като роби.

— Защо мислиш, че ти, обикновен човек, можеш да говориш от името на целия свят ?

Орландо изплю кръвта от устата си и извади от вътрешния си джоб пистолет „Глок“.

Джак обаче скочи върху него и измъкна оръжието от ръката му. Погледна царя на Земята в очите и видя невъобразимата му надменност.

— По-добре аз, а не ти — каза просто и удари Орландо по главата с пистолета, при което го просна в безсъзнание, и го изрита настрана от нишата.

Жуженето стана пронизително, черната каменна антена се освети като гръмоотвод и със страхотен гърмеж изпрати нажежена до бяло мълния от енергия към обсипаното със звезди небе.

Гърмежът беше оглушителен.

Ударната вълна от трясъка запрати всички в храма на пода. Двама аристократи, които искаха да се спуснат в долния храм и бяха близо до асансьора, излетяха от ръба на площадката и намериха смъртта си на дъното на кратера.

Не беше трудно Джак да се досети, че това е сигналът, изпратен към приближаващата галактика Хидра, за да я отклони. Последва миг призрачна тишина, после всички започнаха да се изправят.

Единственият звук сега идваше от хеликоптера, който кръжеше около храма. Оръдията му затрещяха — стреляха по нещо долу, по склона на планината.

Гостите на Хадес бяха объркани и ужасени.

Джак ги огледа — и изведнъж видя Вахерон.

Церемониалмайсторът го гледаше с омраза. Усмихна се гадно, вдигна ръка и му показа…

… дистанционното управление.

Натисна бутона и кръвта на Джак замръзна.

Не се случи нищо.

Главата на Джак не експлодира.

Вахерон се намръщи и започна да натиска бутона трескаво. Нищо.

И тогава Джак видя как хеликоптерът се издига нагоре и си даде сметка по какво е стрелял преди малко — по антените на покрива на другия замък на склона на планината.

— Скай Монстър, говорил си с Алби — каза Джак на самия себе си.

Антените бяха счупени — което означаваше, че дистанционното в ръката на Вахерон няма връзка с експлозива в главата на Джак.

Вахерон видя, че е безполезно, захвърли го и се спусна към асансьора заедно с другите аристократи.

Джак забърза към Лили и я улови за ръка.

— Хайде, да се махаме оттук…

Видя Хадес и спря. Владетелят на Долния свят гледаше празната кухина в стената с пуст поглед и увиснала челюст.

— Мистериите не бяха разкрити — каза царят с недоумение. — Тайното познание не беше получено…

Впи поглед в Джак.

— Знаеш ли какво направи? Сега познанието трябва да бъде открито отново. Преди събитието Омега. Преди края на вселената. За да бъдат преодолени двете предстоящи премеждия, някой трябваше да открие трите тайни града и някак да отвори хранилищата им. Сега остава само тази възможност да се сдобием с нужното тайно познание, чрез което да отклоним събитието Омега. Разбираш ли?

Джак кимна мрачно, после каза сухо:

— Светът все още може да оцелее. Просто няма да го управлява някакъв си всевластен монарх. Ние с теб ще открием това тайно познание. Ние двамата.

Хадес се намръщи и го погледна объркано.

— Ние двамата? Искаш да ти помогна?

— Да — отговори Джак.

Хадес го изгледа с недоумение.

— И ще ме приемеш след всичко, на което те подложих?

— Беше длъжен да го направиш. Проведе игрите си без страх и без привилегии — каза Джак. — От четиримата царе само ти не си тук заради самия себе си. Не си лош човек, не си зъл като Дион. Той наистина е зъл. И Зайтан беше същият. Смятаха да те убият след Игрите.

— Ти обаче си умен — продължи Джак. — Упорит и непреклонен си, така е, но си почтен. Ако опитам да спася вселената, ще ми е нужно познанието ти. Ела с мен. Тук вече няма нищо за теб, само син, който желае смъртта ти. Помогни ми.

Хадес изглеждаше още по-объркан. Беше видял как всичко, което бе защитавал — древни ритуали, железни традиции, божествено монархическо управление — рухва.

— Можехме да спасим света — изпъшка той отчаяно.

— Но това беше лош начин — възрази Джак. — По-добре да загубим всичко веднага, вместо да спечелим по непочтен начин.

Хадес се вгледа в очите на Джак…

… и му подаде ръката си.

Джак я стисна.

— Ще го направим по твоя начин — каза Хадес тържествено.

Джак кимна.

— Благодаря ти.

— Джак — обади се Йоланте. — Минотаврите пъплят нагоре по планината. Когато стигнат тук, не мисля, че ще правят разлика между добри и лоши. Трябва да се махаме. Да слезем долу, до замъка с площадката за хеликоптери. Там има хангари с няколко машини.