Матю Райли - Четирите легендарни царства

Видя цялата популация на минотаврите — гъмжило от фигури, около четири хиляди — да излиза от портите на минотавърския град и да се спуска към голямата стълба в основата на планината-дворец.

Отгоре приличаха на армия мравки, които изпълзяват от подземния си мравуняк.

Джак присви очи.

Пред колоната от минотаври се движеше нещо.

Камион.

Черен камион, тайфун.

А след това ниско над храма на върха прелетя хеликоптер — освен чаткането на роторите се чуваше и стрелбата на бордовата картечница, която дупчеше склоновете на планината.

Куршумите разкъсаха кабелите, които държаха камуфлажната мрежа, тя пропадна надолу, раздута като парашут, и откри фантастичния кратер около планината.

Хеликоптерът се оказа бойна машина „Алигатор“ като онази, която Джак бе унищожил по-рано през деня, а когато наближи върха, Джак успя да види в нея трима души.

Управляваше Скай Монстър.

На мястото на мерача до него на една седалка се бяха сместили двама души, които Джак най-малко очакваше да види тук.

Стреч и Мечо Пух.

Сърцето му подскочи.

Разбира се, той нямаше представа какво се е случило на брега.

Когато настигна камиона, с който бягаха Алби и останалите, вторият алигатор увисна над тях и ги принуди да спрат.

По високоговорител дойде команда всички да слязат с вдигнати ръце.

Понеже нямаха избор, Алби, Майка, Скай Монстър, Е-147 и Томахавката се подчиниха и слязоха от камиона.

Тежковъоръженият хеликоптер тъкмо щеше да открие огън по тях, когато — без предупреждение — го улучи реактивна граната…

… изстреляна от един от тримата, които приближаваха от север в открит джип — Стреч, Мечо Пух и Мей Мериуедър.

Бяха пристигнали с хидроплан край огромния пясъчен бряг в Северозападна Индия само преди час. Снабдиха се с джип в близкия град и тръгнаха по брега от север, с надеждата да открият входа на подземния свят.

Вместо това попаднаха на хеликоптер, който се канеше да разстреля приятелите им.

Разтресен от удара на гранатата, хеликоптерът се приземи тежко на пясъка, а пилотът и стрелецът бързо бяха изведени и завързани.

— Радваме се да ви видим — каза Скай Монстър, докато стискаше ръцете на Стреч и Мечо Пух.

Представи морските пехотинци на приятелите си, обясни набързо кой и какво е Е-147, а кучетата се зарадваха, че виждат познати хора. Алби разказа на Пух, Стреч и Мей какво се е случило през изминалите два дни. Каза им и как Джак се е жертвал, за да ги измъкне, и как Лили и американецът с прякор Плашилото все още са в Долния свят. Дали те… и Джак… са все още живи, никой не знаеше.

Мечо Пух огледа брега с присвити очи.

— Значи още са пленници, така ли? Има ли начин да ги измъкнем?

— Не и с шепа хора — отговори Майка. — За да превземем планината на Хадес ни е нужна цяла армия.

— Точно така — каза Алби и пристъпи напред. — И мисля, че знам откъде можем да я вземем.

След това се задействаха.

Скай Монстър успя да вдигне хеликоптера във въздуха със Стреч и Мечо Пух — най-свежите войници в групата — на борда.

Майка седна зад кормилото на тайфуна — Алби, Мей, Астро и Томахавката също се качиха — и подкара бързо назад по пясъчната ивица към входа за снабдяване, през който се бяха измъкнали.

Целта им бе градът на минотаврите и царят на минотаврите.

Когато пристигнаха в града, получовеците веднага ги наобиколиха.

Алби разказа на царя какво е чул от Дион в тъмницата — за намерението му със Зайтан да убият Хадес веднага след игрите и да лишат минотаврите от свободата, обещана им от Хадес.

Царят на минотаврите се ядоса и събра армия, която се спусна след камиона към планината на Хадес.

На върха настана суматоха.

Благородниците се разпищяха и хукнаха да търсят прикритие.

Гигантската каменна антена не преставаше да жужи. Жужеше все по-силно и звукът сякаш набираше енергия.

Хадес се обърна. Дори не трепна от стрелбата и боботенето на хеликоптера. Просто опитваше да разбере какво става.

До него Орландо гледаше ту хеликоптера, ту нишата в подножието на обелиска. Нишата, осветена от златните сфери и готова да предаде Мистериите на царя, който застане в нея, беше неговата съдба.

Без да обръща внимание на суматохата, той се спусна към символа анкх …

… и в този момент някой го блъсна и го събори на земята.

— Не! — изрева Орландо, когато с Джак паднаха на каменния под.

Започна да дере Джак с нокти.

— Глупак! — крещеше Орландо. — Трябва да съм в нишата, когато антената изпрати сигнала!