Матю Райли - Четирите легендарни царства

Дион се обърна към Лили. В очите му светеше нескрита злост.

Джак се мъчеше да си поеме дъх. Гърдите му се издигаха и спадаха мъчително.

Беше успял. Той беше последният останал боец.

Когато най-после дишането му се успокои, на сцената пред него застана Вахерон. Стъписаният церемониалмайстор на Игрите кимна към сферата върху постамента. Джак я взе и му я даде и Вахерон я занесе на Хадес.

Веднага щом сферата беше поставена на мястото ѝ до другите, в настъпилата злокобна тишина Джак чу нещо.

Стъпки.

Тежки, целеустремени стъпки.

Откъм моста, който свързваше бойната площадка с Обсерваторията.

Появи се нов боец и сърцето на Джак се сви.

„Разбира се — помисли си. — Последният подвиг…“

Боецът се качи на сцената. Стискаше две оръжия, беше защитен от непробиваема броня и носеше страховита маска.

Беше личният телохранител на Хадес, най-едрият от всички, воинът с шлем като кучешка глава. Този, за когото всички говореха, че бил най-добрият от воините на Хадес.

Цербер.

Последният подвиг на Херакъл бил най-трудният. Трябвало да се спусне в Долния свят и да хване Цербер, огромното триглаво куче на Хадес. Тук е важно да се отбележи, че за разлика от другите подвизи, свързани с ужасни зверове, тази задача била да се хване Цербер, а не да бъде убит. Херакъл трябвало да изнесе гигантското куче от Ада живо. Решението му било колкото хитро, толкова и изненадващо.

Джак не можеше да повярва.

Беше уморен, окървавен, ранен… а сега трябваше да се бие с професионален боец, който не бе изразходвал и капка енергия през последните два дни.

Погледна гигантската фигура на Цербер и забеляза нещо монтирано в гръдната област на бронята му — последната златна сфера.

Вахерон се усмихна.

— Последното изпитание от Големите игри е най-славното! Последният останал боец трябва да победи най-верния и уважаван пазач на Хадес, кучето от Ада, Цербер. Той трябва да го заведе — заедно със сферата — от бойната сцена пред Хадес, лично.

Джак не виждаше как би могъл да го направи.

По бронята на Цербер не се виждаха слаби места.

А човекът под тази броня беше огромен, поне един и деветдесет и пет, с крака като стволове на дървета и мускулести ръце.

И оръжията на големия воин отговаряха на ръста му — стискаше боздуган в едната си ръка и извит меч в другата.

Най-лошо от всичко беше, че беше отпочинал. Джак бе преминал през тежки изпитания в продължение на цели два дни, а този тип като че ли току-що ставаше от сън.

„Добре — каза си Джак. — Ще си спомниш ли как Херакъл се е измъкнал от това?“

На терасата за зрителите Лили мислеше същото — как Херакъл бе успял да се справи с Цербер?

И си спомни.

— Херакъл не е трябвало да убие Цербер — каза тя на глас. — Трябвало е да го изведе от Ада. Хайде, татко! Мисли!

Същото хрумна и на Джак, в същия момент.

— Подвигът е бил да изведе Цербер от Ада — каза той тихо. — Не да го убие. А как го е направил Херакъл? Не… няма да стане… О, по дяволите, Джак, какво има да губиш? Струва си да опиташ.

Цербер продължи да приближава към него, но Джак изведнъж се обърна с гръб към противника си и вдигна поглед към терасата със зрителите.

— Хадес! — извика. — Искам позволението ти! Позволяваш ли да доведа кучето ти при теб?

По-младите сред гостите се спогледаха, някои се изкискаха. Какво беше това?

Само Лили се усмихваше доволно.

Йоланте, до нея, прошепна:

— О, Джак, отлично! Браво!

И тогава Лили забеляза, че по-възрастните зрители правят нещо.

Кимаха.

Хадес не откъсваше очи от Джак.

— Ти — каза след малко с дълбокия си баритон — си достоен победител в Големите игри. Както Херакъл преди теб, ти също осъзна, че последното изпитание не е за физическа сила, а за смиреност — смиреността на героя, който търси разрешение дори и след толкова много спечелени победи благодарение на сила и умения. Смиреността на човек, който с право може да смята, че не дължи нищо на никого.

Хадес вдигна ръка.

— Ти наистина си благородник, Пети воине. И след като поиска позволението ми така смирено, да, можеш да доведеш кучето ми при мен и то няма да се съпротивлява.

Цербер пусна оръжията си и отиде при Джак — на практика се предаде.