Матю Райли - Четирите легендарни царства

Доктор Барнард дойде отново, за да се погрижи за раните на Джак.

Мушна тампон памук в носа му, за да спре кръвта, и каза:

— Трябва да изглеждаш възможно най-добре за двубоя със Зайтан.

— Той ли ще е противникът ми?

— Уф… — изпухтя Барнард. — Май не трябваше да го казвам. Е… все едно. Сега сте само двамата и скоро бездруго щеше да го научиш.

Затвори медицинската си чанта и каза:

— Искат да ти предам, че имаш право на час почивка преди следващото изпитание, ако искаш. Зайтан… искам да кажа, твоят противник… обяви, че е готов да се бие веднага.

— Ще се бием веднага — каза Джак. — И аз не искам да чакам.

— Добре. — Докторът кимна и стана. — Късмет, момче. Изненада мнозина, като стигна дотук, и залагам на теб.

Барнард се усмихна и излезе, а Джак отново остана сам в килията.

След няколко минути минотаврите от охраната дойдоха да го вземат.

Изведоха го на третата, последна бойна площадка.

Докато втората беше подобрен вариант на първата, третата се оказа подобрен вариант на втората.

И тук имаше постамент със златна сфера и заоблен отвор в средата, както и на предните две.

И тук имаше статуи на крави, както на втората. Джак ги държеше под око непрекъснато, за да се предпази от Мефистофел. Тези крави обаче имаха нещо допълнително — над тях имаше покрив, сякаш бяха в обор.

Тази площадка се различаваше по това, че имаше водно съоръжение близо до задния ръб — десетметрово копие на планината-дворец на Хадес, от чийто връх надолу се спускаше водопад, който минаваше през няколко каскади; водата се стичаше в канавка, прорязана в повърхността на площадката.

Канавката стигаше до облата дупка в средата, така че водата минаваше през нея и падаше триста метра надолу в кратера.

Джак видя опасността веднага. Ако паднеш… или те хвърлят… в канавката, водата ще те избута до дупката, към смъртта.

Погледът му се премести от кравите под покрива към течащата вода.

— Авгиевите обори — каза на глас. — Херакъл ги е изчистил, като е пуснал през тях близката река.

Зайтан вече го очакваше.

Гледаше го с убийствен поглед, стискаше и отпускаше юмруци.

Хаос стоеше малко встрани и чакаше търпеливо, стиснал меча си в готовност.

За изненада на Джак на сцената имаше още един воин на Хадес — Хидра, облечен със сива броня и стиснал смъртоносния камшик с остриета.

— Хайде стига бе… — измърмори Джак.

Още едно усложнение в условията за бой, още една опасност, която трябваше да избягва, докато Зайтан, основният му противник, опитва да го убие.

В нощта се разнесе гласът на Вахерон:

— Зайтан, син на Хадес, представител на Долния свят! Капитан Уест, от царството на Земята! След два дни и две нощи храбри усилия останахте само вие. Уви, само един от вас двамата ще стигне до последното изпитание и ще успее да запише името си в историята наред с Озирис, Гилгамеш и Херакъл. Другият ще умре в забрава, защото историята не се интересува от втория. Късмет и на двама ви.

Обърна се към Хадес.

Господарят на Долния свят впери поглед от трона си надолу към двамата бойци.

— Нека битката започне — каза тихо той. — До смърт.

Зайтан не помръдна.

Само гледаше Джак втренчено и на лицето му пропълзя дръзка усмивка. Джак се намръщи.

„Какво ли е намислил?“

След това видя ръцете на противника си и керамичните остриета, които стърчаха от пръстите му. По тях още имаше кръв.

Джак вдигна очи към лицето му.

— Мислех, че ще се бия с Бригам. Победи ли го?

— Да.

— С тези? — Джак кимна към остриетата.

— Тези остриета ще довършат и теб. Трябва да знаеш нещо, Пети воине. С брат ми Дион сме много близки. Планираме този ден от много отдавна. Баща ни Хадес е прекалено благороден за нашия вкус — наистина смята, че трябва да се управлява, без да се използват страх и привилегии!

— Е, ние не смятаме така. — Зайтан се засмя. — Ние обичаме страха. Веднага щом изпитанията приключат, нашият любим баща ще претърпи злощастен инцидент в покоите си. Ще умре и на трона ще се възкачи Дион, за да получи Мистериите във финалната церемония. Ще управляваме света като братя по оръжие. Ще споделяме всичко — власт, богатство… и невястата му. Да, чуй ме хубаво, Пети воине — след като умреш, с брат ми ще правим с твоята дъщеря каквото ни хрумне всяка нощ до края на дните ѝ.

Джак стисна зъби.

— Време е да се биеш, задник.

— Не ме чу — изръмжа Зайтан. — Не съм казал, че ще се бия с теб. Казах, че ще те довърша. Тези двамата ще се бият с теб.