Матю Райли - Четирите легендарни царства

Зайтан кимна на Хаос и Хидра и двамата пристъпиха към Джак.

Дори не се преструваха на честни. Сега се биеха за сина на господаря си.

Един срещу трима.

Джак огледа двамата защитени от броня бойци, които пристъпваха към него. Мислено си представи боя, който щеше да последва, атаките, защитните реакции, видя изхода.

Нямаше начин да победи.

Погледна Хаос, после Хидра. Освен различните шлемове двамата убийци носеха еднакви брони от кевлар, само с различен цвят — на Хаос беше черна, на Хидра — сива. Пристъпваха към Джак, стиснали оръжията си. Хидра държеше опасния камшик с метални остриета и дървена дръжка.

И тогава Джак видя нещо.

Бронята на Хидра не беше съвсем същата като на Хаос. Различаваше се на шията.

Бронята на Хаос покриваше врата отзад. Тази на Хидра — не. Между шлема и раменните плочки вратът му беше незащитен.

„Само боец с класическо образование може да победи в игрите.“ Джак помнеше думите на Хадес.

Вече знаеше, че те се отнасят за подвизите на Херакъл. Ако знаеш как Херакъл е извършил подвизите си… ако притежаваш това класическо познание… имаш шанс да победиш в изпитанията.

Изведнъж Джак си спомни как Херакъл е победил Хидрата, Лернейската хидра.

Представи си различна битка срещу тримата врагове пред себе си и си даде сметка, че ако направи каквото трябва — и ако го направи бързо — все пак може да победи.

Двамата убийци почти бяха стигнали до него.

Джак неочаквано се обърна към Зайтан.

— Наистина ли искаш да го направиш по този начин?

Зайтан сви рамене.

— Това е краят, Пети воине.

— Тук си прав — каза Джак.

И направи нещо странно — удари се по носа и извади тампона, който доктор Барнард беше натикал в ноздрата му. По ръката му рукна кръв.

Всичко след това стана светкавично. Джак скочи.

Скочи мълниеносно към… Хаос.

Хаос замахна с меча и точно в този момент Джак протегна ръка и опръска обилно с кръвта визьора на шлема му.

Недостатък на шлемовете е, че всякакви капки непрозрачна течност могат временно да заслепят този, който ги носи.

Докато Хаос опитваше да избърше кръвта, Джак измъкна меча от ръката му, блъсна Хаос назад и замахна с меча към Хидра в момента, в който Хидра замахна с камшика си към него.

Оръжията се разминаха във въздуха.

Мечът на Джак изсвистя хоризонтално, а камшикът — вертикално, покрай ушите му. След това и двете оръжия спряха да се движат. И бавно, много бавно, главата на Хидра се отдели от все още изправеното му тяло.

Зрителите изпъшкаха. Зайтан се облещи.

Джак бе отрязал главата на Хидра с един чист удар.

Както бе направил Херакъл.

След хиляди години преразказване митът бе превърнал Хидра от мъж с камшик с много остриета в края в звяр с много глави, но начинът, по който трябваше да умре, бе останал същият — отрязваш му главата .

Заради това бронята на Хидра беше различна от бронята на Хаос. Позволяваше такава смърт. Обаче би го забелязал само боец с класическо образование.

Обезглавеният труп на Хидра се свлече, но преди това Джак взе нещо от него.

След това събитията се развиха още по-бързо.

От Хидра взе камшика със смъртоносните остриета в края на лентите.

И изплющя с него… към изпадналия в паника Зайтан.

Зайтан вдигна лявата си ръка, за да се предпази, и металните остриета се забиха дълбоко в нея.

Синът на Хадес изрева от болка.

Но Джак не бе приключил. Спусна се наляво, където беше Хаос, който все още бършеше визьора на шлема си, и мушна дръжката на камшика под колана му.

А после го изрита в пропастта… при което тежестта му дръпна камшика…

… който беше все така болезнено забит в ръката на Зайтан и го завлече в дупката заедно с Хаос!

Двамата полетяха надолу — паднаха от триста метра.

Пискливият вой на Зайтан отекна в кратера, после, когато се чу глухото тупване, спря.

Джак остана на сцената сам, нестабилен, но победител.

Изгледа гневно Хадес и зрителите.

Аристократите го гледаха мълчаливо, с широко отворени очи, стъписани. Някои поглеждаха тревожно към Хадес, но царят на Долния свят просто наведе за момент глава, заради смъртта на втория си син.

Само един човек сред зрителите се усмихваше — Лили.

На терасата потресеният Вахерон взе златния колан, предназначен за победителя в тази фаза на Игрите.

Разбира се, не го връчи на Джак. Връчи го на Орландо, царя на Земята, покровителя на Джак.

Орландо взе колана и кимна удовлетворено.

Лили погледна Дион, който стоеше до нея. Младият принц гледаше ужасено дупката, в която бе паднал обичният му брат.