Матю Райли - Четирите легендарни царства

Джак изтласка Плашилото настрана и изрита Хаос в корема, с което го накара да се свие на две.

Плашилото замахна към Джак със здравата си ръка, но този път Джак избегна удара, а Плашилото остана за миг с протегната ръка, при което Джак мина зад гърба му и притисна гърлото му с ръка.

Публиката ахна.

Лили наблюдаваше напрегнато.

И тогава видя нещо да се движи над и зад Джак — нещо се появи от статуите на трите крави, нещо дребно и червено.

— О, не! — изпъшка тя.

Мефистофел се спусна крадешком от статуята. Движеше се като маймуна, приближаваше Джак съвсем безшумно. Държеше дръжката на кистена си със зъби.

Джак не го забеляза — беше твърде зает да удържа Плашилото, който се гърчеше и бореше, и да следи какво прави Хаос, който в момента се изправяше.

Изправи се и пристъпи към Джак и Плашилото. Спря за момент.

Беше само за частица от секундата, но Джак го забеляза. Хаос беше видял нещо зад гърба му.

Джак се хвърли надясно… заедно с Плашилото… и в този момент двете топки на оръжието на Мефистофел долетяха отгоре и се удариха една в друга там, където допреди миг беше главата на Джак!

Дребният шут скочи от постамента и се ухили с ужасните си зъби. Завъртя топките все по-бързо, готов да удари отново, когато…

Джак пусна Плашилото и се спусна към Хаос, който замахна срещу него с меча.

Боят сега беше абсолютно откачен — Джак срещу Плашилото, срещу Хаос, срещу Мефистофел. Джак беше в центъра на всичко.

Направи салто настрани, за да избегне удара на Хаос, точно когато Мефистофел замахна с кистена и той мина над Джак. Движещите се с невероятна бързина метални топки удариха Хаос в гърдите.

Хаос изрева от болка и се сви, останал без дъх, а Мефистофел отвори ужасено уста. Беше ударил не когото трябва.

Отново тръгна към Джак, но получи страничен ритник от друга посока… от Плашилото, който лежеше на земята! Добре премереният ритник изпрати шута към средата на сцената и той пропадна през облата дупка в средата с писък.

— Така ти се пада, изрод дребен — изръмжа Плашилото.

Освободен от убийците на Хадес, Джак отново се спусна към Плашилото. Морският пехотинец се изправяше с огромно усилие, когато Джак се хвърли върху него и отново стисна врата му с мускулестата си ръка.

— Съжалявам — прошепна в ухото му. — Ужасно съжалявам.

Плашилото продължи да се мята и бори отчаяно, но постепенно започна да губи сили и накрая се отпусна в ръцете на Джак.

Очите му се затвориха.

Джак не отпускаше хватката си.

Плашилото загуби съзнание. Главата му увисна. Джак все така не отпускаше хватката си. Плашилото спря да диша. Джак не отпускаше хватката си.

И тогава, докато аристократичната публика следеше случващото се потънала в мълчание, се разнесе пронизителното пищене на монитора. Сърцето на Плашилото бе спряло.

Джак Уест младши бе убил Шейн Скофийлд.

Лили гледаше замръзнала как Джак избута тялото на Плашилото от себе си и го остави да падне на площадката.

Забеляза измъченото му изражение. Да убие човек за него не беше лесно, да убие точно този морски пехотинец явно беше тежа травма.

Двама минотаври се качиха на сцената и повлякоха тялото на Плашилото за краката.

Джак стана и ги проследи с поглед.

„Боже! Какво направих?“ — мислеше си.

На метър и нещо от него Хаос се надигна уморено на едно коляно, после се изправи.

Джак погледна надолу през дупката в средата на площадката, за да види какво е станало с Мефистофел…

Това, което видя, го ужаси.

Дребният червен шут висеше на метър под ръба на гладката стена и се хилеше доволно.

Стискаше малкото пневматично устройство за катерене, което беше използвал и при Четвъртото изпитание, стенния лабиринт, и висеше на него на съвсем гладката стена.

Хаос спусна кистена в дупката и измъкна шута на площадката.

Мефистофел се изсмя презрително на Джак.

— Тик-так, тик-так, ще спра часовника ти пак.

Джак стоеше с наведена глава.

Всичко това беше прекалено.

Да убие Варгас беше едно, но да убие Плашилото беше нещо съвсем друго. Свестен човек, който искаше същото, което искаше и Джак. Доброто да победи.

Самото му присъствие до Джак в тези кошмарни преживявания му даваше сили, надежда. С него не се чувстваше съвсем сам на Игрите, сред всичките тези аристократични боклуци и вманиачени убийци.

Сега Плашилото го нямаше — беше го убил самият той — и се налагаше да преживее последните изпитания сам.

„Трябва да съм силен — каза си. — Това още не е свършило.“