Матю Райли - Четирите легендарни царства

— Победилият цар, Орландо, брат ми, ще застане във вдлъбнатината в обелиска, а Хадес ще сложи златните сфери на постаментите около него — отговори Йоланте. — След като всичко е готово, антената ще изпрати сигнала към галактиката Хидра и тя ще промени траекторията си. Земята ще бъде спасена.

— А Орландо? Какво ще стане с него в нишата?

— Тази ниша е най-святото място в цялото царство. Може да се твърди, че в момента е най-важното място и в целия свят. Тази церемония е третата от поредица от пет премеждия, които Земята трябва да преодолее, за да спаси вселената.

— Повторното издигане на Пирамидиона на Великата пирамида е първото, възстановяването на Машината е второто — продължи тя. — Тази церемония е по-важна от онези, защото тук има придобиване на познание , което е нужно за оцеляването в другите две премеждия. Защото мъжът, който се намира в нишата, когато антената изпрати сигнала, ще бъде посветен в Мистериите — жизненоважно познание, което е необходимо, за да се преведе планетата през последните две древни премеждия.

Джак я гледаше и мълчеше.

— Тъй като боецът — ти — който спечели игрите, представляваше моя брат, този мъж ще е той. Това ще го направи най-силния, цар на царете, владетел на света, докато траят премеждията.

— Последният цар на царете е бил този, който е покровителствал Херакъл някъде около 1250 г. преди Христа. Това, разбира се, е Зевс, който в историята е известен като повелител на боговете — продължи Йоланте. — Зевс обаче успява само да отклони галактиката Хидра при едно от предишните ѝ преминавания. Не се е стигнало до събитие Омега. След смъртта му познанието за Мистериите умира с него, ненужно и неизползвано. Сегашният цар на царете обаче ще управлява в уникално историческо време. Това е причината всички царе толкова отчаяно да искат техните бойци да спечелят Игрите.

Джак премести поглед от нишата с форма на анкх към Орландо, който стоеше до Хадес.

И зададе най-важния въпрос:

— Хадес беше готов да остави земята и вселената да бъдат унищожени, ако сферите не бъдат взети и поставени където трябва. Какво обаче ще стане, ако те са на място, но никой не застане в нишата по време на церемонията? Какво ще стане тогава?

Йоланте го изгледа.

— Никой? Не мисля, че на някой му е минавало през ум подобно нещо.

— Какво би станало?

Йоланте се замисли за момент.

— Предполагам, в такъв скучай галактиката Хидра ще бъде отклонена, но никой няма да получи мистериите и оцеляването при последните две премеждия ще бъде безкрайно по-трудно. Тогава жизненоважното древно познание ще трябва да се преоткрива, до голяма степен както ти преоткри Седемте древни чудеса и Шестте свещени камъка.

Джак се вгледа в нишата с форма на анкх в основата на огромната антена и се замисли какво означава тя, каква власт би могла да осигури.

Йоланте прекъсна мислите му:

— Джак, въпросът ти е чисто академичен. Сега вече нищо не може да спре противния ми брат. Ти спечели Игрите от негово име и сега той ще управлява света.

Церемонията — невероятно древна церемония — започна.

Като жрец от старо време, Хадес пристъпи бавно и почтително напред и една по една постави златните сфери в гнездата за тях в стената на антената, около нишата с форма на анкх .

Сложи една от сферите над „главата“ на символа.

Следващите две отидоха до разперените „ръце“. И четвъртата под „краката“.

Когато и четирите сфери бяха на местата си, сиянието им се усили и всичко наоколо се освети от неземна светлина.

И тогава големият черен обелиск оживя.

Започна да жужи заплашително, изпълнен с някаква вътрешна енергия.

Ж-ж-ж-ж-ж-ж-ж…

Шумът идваше дълбоко от недрата на планината и като че ли се издигаше през тялото на мощната антена, като при това набираше сила.

Хадес извика:

— Навлизаме в епохата на премеждията и с разкриването на Мистериите пред избрания от нас владетел ще преодолеем тези премеждия. Нека успелият цар дойде и заеме мястото си в свещената ниша!

Орландо, преизпълнен с гордост, пристъпи напред. Застана пред нишата, усмихна се на аристократичната публика, махна с ръка и…

… се разнесе експлозия, от която планината потрепери, а Орландо залитна. Гостите в Големия храм също едва не изпопадаха.

Някой в края на площадката посочи надолу, през камуфлажната мрежа, която покриваше кратера:

— Гледайте! Минотаврите!

Джак погледна надолу и видя нещо, което го накара да изтръпне.