Матю Райли - Четирите легендарни царства

— Боже! — изпъшка. — Дано не съм закъснял!

— За какво? — попита Лили, която също влезе в килията и видя трупа на пода.

Беше на Шейн Скофийлд, Плашилото.

Джак коленичи до тялото и бързо извади дефибрилатора от чантата на доктор Барнард.

Докторът каза нещо, което всички всъщност знаеха — че този човек е мъртъв.

— Мъртъв е, капитане. Сърцето му престана да бие преди час. Няма начин да го върнеш към живот.

Джак не го слушаше.

Мислеше само за едно.

Онова, което Плашилото му бе показал малко преди да започне двубоят им — онова нещо в ръката му.

Спринцовката с надпис: HYPOX-G4-62.

Плашилото бе показал на Джак, че е взел препарат за свръхнасищане на кръвта с кислород. Този препарат осигуряваше на войниците допълнителна издръжливост в тежки условия и поддържаше високи нива на кислорода в кръвта дори и след като сърцето престане да бие, така че теоретично човек би могъл да бъде съживен по-късно.

Плашилото бе дал възможност на Джак до го удуши с надеждата след това да успее да го върне към живота. „Ще се видим от другата страна, капитане“ — така бе казал.

Джак захрани дефибрилаторните плочи.

Бам.

Тялото на Плашилото подскочи. Джак го изпържи пак. Тялото отново подскочи.

Бам!

Изведнъж Плашилото се надигна… закашля се… и… пое шумно въздух, при което пак се разкашля.

— Плашило! — Джак го шляпна по лицето. — Чуваш ли ме?

Още кашляне.

— Чувам те.

Плашилото вдигна очи и бавно фокусира Джак.

Джак се усмихна.

— Колко време бях умрял? — попита Плашилото.

— Петдесет и шест минути — отговори Джак.

— Радвам се, че не се забави още. След още няколко минути щях да стана зеленчук. Благодаря, че дойде.

— Това е най-малкото, което можех да направя — каза Джак. — Как така беше сигурен, че ще се получи?

— Някога се бих с ренегат от военновъздушните сили, генерал Сизър Ръсел, на място, наречено Обект 7. Той използва Хипокс, за да остане жив известно време след като го екзекутираха за предателство. Реших, че си струва да опитам…

Джак го изправи на крака и Плашилото видя странната група хора, събрали се в килията: Лили, Йоланте, доктор Барнард и… Хадес.

— Пази се! — извика Плашилото, бутна Джак настрана, измъкна пистолета от колана му и стреля над рамото му.

Джак чу изсвистяването на куршума покрай ухото си и се обърна, ужасен от мисълта, че Плашилото е застрелял Хадес…

… обаче видя, че на прага, зад Хадес, стои друг човек, който държеше пистолет.

Вахерон.

На гърдите на церемониалмайстора на Игрите цъфна алено петно. Вахерон напрягаше сили, за да натисне спусъка на пистолета си. Бам-бам-бам! Плашилото изстреля още три куршума в него и Вахерон се свлече.

— Никога не съм харесвал този задник — отбеляза Плашилото и върна пистолета на Джак. — Какво пропуснах?

— Спечелих Игрите и спасих света… поне засега — каза Джак. — Хората ми дойдоха с хеликоптер точно навреме, но сега минотаврите са плъзнали по планината и опустошават всичко наред.

— Това ли е всичко? — Плашилото кимна към Хадес. — Ами той? Какво прави тук?

— Сега е с мен — отговори Джак. — Хайде, да се махаме! Лайното удари вентилатора и докато пръска навсякъде, трябва да се чупим оттук.

Преметна ръката на Плашилото през рамото си и излязоха заедно от килията.

В този момент вече цялата армия минотаври се катереше по планината по всички възможни начини — с асансьори, по вътрешните стълбища, по стълбите, по които се спускаха Джак и групата му.

След няколко минути бързане надолу Джак и приятелите му стигнаха до разклонение — на мястото имаше развалини от старо караулно.

Там се срещаха три пътя — стълбите нагоре, по които слизаше групата на Джак, стръмните стълби, по които Джак бе слязъл преди, и хоризонтална пътека към крепостта с хеликоптерната площадка.

Старинното караулно беше построено стратегически на стърчаща скала на южния склон на планината. Скалата беше издадена напред, над пропастта, така че караулът можеше да вижда във всички посоки — изток, запад, нагоре, надолу.

И беше наистина старо.

Покрива отдавна го нямаше, бяха останали само каменен под и ниска ограда. Колоните на липсващия покрив и мраморните стълбове на оградата бяха или изпочупени, или силно повредени от годините.

В средата на руините имаше статуя — три коня, изправени на задните си крака над трима паднали мъже.

Равна пътека водеше на запад, към крепостта с хеликоптерната площадка.