Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Тайни общества. Наистина ли?!

Руук се изсмя по същия начин.

— Наистина! Тайни общества. Изглежда са навсякъде, особено тук.

Тогава Хийт облекчено въздъхна. Внезапно си беше спомнила нещо за Иън Куули. Въздишката, смеха, при него това обикновено изразяваше примирение, а в случая — че е съгласен с тях.

Той се изправи и каза:

— Чакайте тук.

После излезе от офиса и няколко минути по-късно се върна с тетрадката на Клоуи. Подаде я на Ники, без да се поколебае, което я озадачи. Зависеше от него за неща, които в 20-то обикновено бяха на нейно разположение, това я изпълваше с безпокойство и сега скритите му мотиви изведнъж й се сториха подозрителни. Работата й я беше научила, че хората обикновено мислят първо за собствения си интерес. Полицаите не бяха изключение.

Руук едва успяваше да се сдържи и придърпа стола си по-близо до нейния в очакване Хийт да отвори тетрадката.

— Полицай Брекънстийн и аз цял следобед я разглеждахме — каза Иън. — Намерихме няколко възможни следи, но от тях нищо не излезе. Обмислям възможността смъртта на жертвата да няма нищо общо с материала, по който е работела. Смятаме, че е имала приятел. Това също е път, по който можем да тръгнем.

Иън предлагаше пътища, но онова, на което се бяха натъкнали с Руук, беше магистрала. Хийт знаеше как се играе тази игра.

— Разговаряхме със съквартирантката й, с главния редактор на вестника и с баща й. Никой не спомена, че е имала приятел.

Той повдигна рамене.

— Тогава познат с привилегии. Така или иначе, знаем името му — той посочи към тетрадката в ръката й. — Места, където са се виждали, драсканици… В момента го търсим.

Хийт се опита да не се сърди на Иън, че я е изпреварил. Ако беше разполагала по-дълго с тетрадката, и тя щеше да направи същото откритие.

— Как му е името? — попита Руук.

Иън прочисти гърлото си.

— Тод Рейнълдс.

Това име… Хийт си спомни снимките в апартамента, в който бяха живели Клоуи и съквартирантката й. На една от тях бяха видели брата на Тами. Тя не им ли каза, че името му е Тод?

Руук хапеше долната си устна, за да се сдържи. Изглежда и той беше стигнал до същия извод.

— Полубрат? — прошепна той на Хийт и тя кимна. Логично беше.

Иън погледна първо към нея, а после и към него.

— Името ви говори нещо, както виждам.

— Всъщност да — отговори тя. — Сигурно си разпитал съквартирантката на жертвата?

— Може да не сме Манхатън, но не ни подценявайте толкова, капитан Хийт. Полицай Брекънстийн я разпита. — Сега той изглеждаше по-сериозен и дори се приведе напред, надделявайки над комплексите си. — Защо?

— Защото съквартирантката, Тами Бъртън, има брат — каза Хийт.

Руук прочисти гърлото си и нанесе съкрушителния удар:

— Който се казва Тод.

Докато водеше Тами Бъртън към стаята за разпити, капитан Хийт внимателно я наблюдаваше. При първата им среща очите й бяха възпалени от плач. Този път пак червенееха, но от тревога. Положително се чудеше защо са я привикали в полицейското управление. Имаше много бохемски вид — тюлена пола, бяла блуза с дълги бухнали ръкави. Червеникавокестенявата й коса бе хваната в хлабав кок, а умишлено изтеглените от него кичури обграждаха лицето й привидно небрежно.

Хийт я отведе до един стол и затвори вратата на малката стая, а младата жена притеснено погледна към продълговатото правоъгълно огледало на стената. Очевидно беше гледала достатъчно полицейски сериали, за да е наясно, че то е двойно и някой зад него следи всичко.

Хийт се извини и излезе. Искаше да остави Тами да се препоти за минута-две — колкото по-тревожна я завареше, толкова по-лесно щеше да й бъде да я стресне и да се добере до истината.

В стаята за наблюдение стоеше Руук, съвсем сам.

— Иън излезе ли? — попита го тя.

Без да сваля очи от Тами, той отвърна:

— Каза, че ей сега се връща. Оставяш я да се пържи, добър план. Така ще я пречупиш по-лесно, ако има нещо за пречупване, разбира се.

С Хийт бяха партньори толкова отдавна, че той отлично познаваше и хватките, и мотивите й. Двамата застанаха един до друг и се втренчиха в Тами Бъртън. Хийт винаги следеше на първо място очите, а на второ — ръцете. Тами ги скръсти, после ги стисна и ги вдигна до носа си, после пак ги отпусна и накрая посегна да пъхне кичур коса зад ухото си.

— Защо си толкова нервна? — измърмори Хийт.

— Според мен защото крие нещо, но опитът ме е научил, че това се отнася за повечето хора — каза Руук.

Тя го погледна изпод вежди, забеляза стегната челюст и втренчения му поглед и се намръщи. Руук обикновено беше олицетворение на оптимизма, това беше една от причините да го обича толкова. Самата тя разследваше убийство след убийство и постоянно беше изложена на тъмната страна на човечеството. Руук беше лъчът светлина, който й напомняше, че на тази планета има и немалко доброта, но може би след толкова години в нейния свят и този лъч започваше да угасва.