Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Започваш да говориш цинично, Руук. Не ти прилича.

— Не съм циник, реалист съм. — Той се обърна към нея. — Стига, Хийт, знаеш какво имам предвид. Това ни е работата, нали? Убиват човек и ние трябва да пресеем всички лъжи и измами, за да стигнем до истината. Почти всеки, който е замесен, има какво да крие.

— Ти имаш ли? — попита го тя.

— Не. Аз съм отворена книга, Хийт.

— И няма никакви скрити гънки в корицата?

— Като например бивша съпруга, която до момента не съм споменал?

— Туш — каза тя.

Ако не беше лукавата извивка на устата и искрицата в очите му, коментарът на Руук щеше да носи друго значение.

— Добре — кимна Хийт. — Какво точно се опитва да скрие Тами Бъртън? Това е въпросът, на който трябва да отговорим, защото ако съдя по езика на тялото й, определено съществува нещо, което не иска да узнаем.

— Сигурно, че брат й е имал нещо общо със смъртта на Клоуи. Аз поне така смятам.

Хийт нямаше търпение да започне, така че остави Руук насаме с размишленията му, върна се в стаята за разпити и седна срещу Тами.

— Съжалявам, че те накарах да чакаш.

Младата жена скри треперещите си ръце в скута си. Не успяваше да погледне Ники в очите, а гласът й пресекваше.

— Защо съм тук? Казах ви всичко, което знам.

— Така ли? — Хийт беше донесла тетрадката със себе си, така че я отвори и се консултира с написаното. — Защото си спомням разговора ни и ти изобщо не спомена, че брат ти е излизал с Клоуи.

Тези думи натежаха помежду им като буреносен облак.

— Те, ъ-ъ, скъсаха, затова не мислех, че е важно.

Хийт реши да пренебрегне отговора й, поне засега.

— Разкажи ми нещо повече за брат си. Или ти е полубрат?

— Да, една майка, различни бащи.

— Добре, значи твоят полубрат Тод е излизал с най-добрата ти приятелка Клоуи, която беше убита. — Хийт се наведе напред, следейки всяко движение на Тами, всяко едва забележимо трепване. — Защо не ти хрумна, че е важно да споделиш тази информация? Да не би… Предпазваш ли го, Тами? Това ли е причината? Мога да те разбера, той ти е брат, в края на краищата. Ако трябваше да избирам между най-добрата ми приятелка и брат ми… Е, кръвта вода не става.

Очите на Тами се насълзиха.

— Тод няма нищо общо с убийството на Клоуи. Повярвайте ми — замоли се тя, но Ники поклати глава и не отстъпи и на сантиметър.

— Защо да ти вярвам, Тами? Разследвам убийство, а ти вече скри доста важна информация.

— Казвам ви истината.

Телефонът на Хийт избръмча — беше получила есемес. Тя го погледна, кимна и се надигна от масата.

— Е, ще видим.

— Какво искате да кажете? Къде отивате?

— Свободна сте, госпожице Бъртън.

Хийт застана до вратата и зачака, без да я изпуска от очи.

Тами излезе и колебливо тръгна по коридора, но спря, щом видя кого е довел началник Куули. Хийт му кимна, сякаш за да каже „перфектно улучи момента“. Точно тогава, благодарение на собствения си усет или шесто чувство, Руук отвори вратата и също пристъпи в коридора.

Тами рязко се завъртя към Хийт.

— Какво става, по дяволите? Мислите си, че това е игра, така ли?

Руук пъхна ръце дълбоко в джобовете си и най-сериозно поклати глава.

— Напротив, госпожице Бъртън, изобщо не е игра. Убийството е нещо изключително сериозно.

Докато Тами обмисляше отговора му, Иън отведе Тод Рейнълдс в стаята за разпити, от която двете с Хийт бяха излезли току-що.

— Чакайте! — извика Тами и хукна натам. — Тоди!

Тя рязко спря, когато Иън тръшна вратата на около сантиметър от носа й и пак се обърна. Страхът и тревогата, която излъчваше преди, бяха изместени от отчаяние.

— Нали не мислите, че Тод е убил Клоуи? Не е той, казвам ви!

— Сигурна съм, че началник Куули ще изясни това по един или друг начин — отговори Хийт. Думите й бяха окуражителни, тонът — не, тя искаше Тами да продължи да се терзае и нямаше да я остави на мира, преди да е станало ясно какво крият с брат й. Изпроводи я по коридора, за да й покаже изхода, а Тами хвърли още един боязлив поглед към вратата, зад която се намираше Тод, и изчезна.

Руук пак се беше върнал в стаята за наблюдение, но този път се взираше в Иън и Тод Рейнълдс. Хийт ясно чуваше въпросите на Куули (който сякаш ги беше преписал от учебник), но младежът сякаш беше дал обет за мълчание.

— Нищо няма да издаде, нали? — каза тя и застана до Руук точно когато раздразненият Иън вече крещеше. Тогава се чу гласът на Тод. Дори през стъклото се виждаше, че на челото му е избила пот.

— Имам ли нужда от адвокат?