Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Какво искате да кажете?

— Клоуи имаше склонност да се вманиачава. Интересуваше я единствено материалът, върху който работеше, хората край нея просто не получаваха същото внимание.

Хийт си спомни, че именно Клоуи се е обаждала на баща си отново и отново. Ако казаното от Тод беше вярно, това потвърждаваше подозренията им, че не се е опитвала да се сближи с него, че всъщност е целяла нещо друго. Нещо, свързано с проучванията й.

Тод продължи, без да го подканват:

— Аз скъсах с нея, но тя дори не се смути.

Хийт преплете пръсти, без да сваля ръце от масата.

— Господин Рейнълдс, имаме нужда от помощта ви.

Той затвори очи. Дишаше пресекливо, а гърдите му бързо се надигаха и спадаха и Хийт отдели секунда-две, за да го огледа както трябва. Брадичката на Тами беше заоблена, а неговата — квадратна. И двамата имаха трапчинка, но тази на Тод беше по-ясно изразена. Също като тези на Тами, очите му бяха светлокафяви. Очевидно беше, че са брат и сестра — най-доминантните, разпознаваеми черти присъстваха и у двамата.

— Всичко ще направя. Как да помогна? — каза той миг по-късно и отново я погледна.

— Клоуи разговаряше ли с вас за материала, който пишеше?

— Само за него говореше, беше обсебена.

— Тод, чуйте ме — каза Хийт с искрено, умолително изражение. — Подозираме, че е била убита, тъй като се е готвела да напише въпросния материал. Знаете ли нещо, което би могло да ни бъде от полза? Можем да накажем убиеца й.

Той не се замисли, преди да заговори.

— Всичко започна с няколко ритуала, които видяхме в кампуса. Работата е там, че не бяха посвещения в братство.

Въпреки че разговорът се записваше, Хийт си водеше бележки и се намесваше, където сметнеше за необходимо.

— Откъде разбрахте?

— Бяха с черни качулки на главите. Всичко беше много потайно, нали разбирате? Освен това мъжете, които не носеха качулки, не бяха студенти. Носеха костюми, единият беше с дебела книга под мишница. Накрая отведоха онези с качулките до някаква камионетка. Странно беше.

— И това заинтригува Клоуи, така ли? — попита Хийт.

— Меко казано. Едва успях да й попреча да тръгне след тях.

— Къде стана това?

— Тъкмо се бяхме срещнали пред редакцията, вървяхме към колата ми и наближавахме към „Забро“. Тогава видяхме първия мъж, точно излизаше през главния вход…

Пулсът на Хийт се ускори. Тод имаше предвид сградата с тайния коридор до подземието.

— Един от костюмираните ли? — попита тя, все така спокойно.

— Да. Бяхме достатъчно надалеч, за да не ни види, но около сградата е осветено, така че ние го виждахме.

— Продължавайте — подкани го тя, след като си записа нещо.

— Сградата беше затворена за ремонт, всъщност все още е. Затова на Клоуи й се стори необичайно, че там има човек, и то по това време. Аз не е впечатлих, казах й, че сигурно е някой професор, но знам ли, тя имаше нещо като шесто чувство. Аз исках да отидем на вечеря, така че продължихме, но точно тогава от сградата излязоха и останалите.

— Мъжете с качулките? — попита Хийт, готова да продължи да записва.

— Да. Бяха седмина и сякаш се препъваха. Всеки беше хванал за рамото този пред него. До тях вървеше още един с костюм, а най-отзад и трети. Щом ги видя, Клоуи отказа да се помръдне.

— Намесили са се инстинктите й на журналист — каза Хийт, която отлично разбираше какво е станало. В това отношение с Руук си приличаха: ако зърнеха нещо необичайно, нещо, което да предизвика интереса им, и двамата реагираха по същия начин. Тя се превръщаше в ченге, а той — в репортер.

— Точно. Защо са там, какво правят, къде отиват. От момента, в който видя онези с качулките, нямаше връщане назад. Което пък беше началото на края на връзката ни.

Оттам нататък Тод не можа да й каже кой знае какво. Камионетката била голяма, без позорни, бяла на цвят, без надписи и отличителни знаци.

— Всичките бяха там по своя воля — каза той.

— Защо смятате така? — попита Хийт.

— Говореха си. И се смееха.

— Чухте ли за какво говореха?

Тод поклати глава.

— Не, бяха твърде далеч. Знам само, че каквото и да правеха, се вълнуваха и бяха доволни.

Хийт беше сигурна, че Тод и Клоуи са станали свидетели на първия етап от посвещаването в тайните дълбини на ордена Свободните масони. Ако теорията им беше вярна, студентите с качулките бяха потеглили към света на илюминатите.

Хийт позвъни в полицейското управление, но затвори, преди да я свържат с Иън. С Руук бяха открили нова следа, трябваше да тръгнат по нея и тя не желаеше да забавя ход, за да може той да ги настигне. Ако се наложеше, по-късно щеше да го моли за прошка.