Ричард Касъл - Разбиваща жега

— От вас зависи, господин Рейнълдс. Криете ли нещо? — предизвика го Иън.

— Честно ти казвам, Хийт — обади се Руук и посочи с брадичка към Иън, — не разбирам какво си му харесала. Напълно му липсва твоят финес. Той е аматьор, а ти — творец, въобще не може да се мери с теб. Ти просто си друга работа. Профи. Друга класа. Супер…

— Ясно — прекъсна го тя. Вътрешно се усмихваше, но външно само изкриви насмешливо лице. — Не мислиш ли, че си леко предубеден?

— Журналист съм, не мога да си го позволя — сериозно я увери той, а тя сложи ръка на задника му и леко го стисна.

— Сериозно? Никакво предубеждение? Сигурен ли сте, господин Руук?

— М-м-м — ухили се той и вдигна вежди. — Е, така казано, госпожо Руук…

Огледалото се разтресе от силен удар и Иън изхвръкна от стаята за разпити. Преди Ники да успее да се обърне, той вече стоеше зад тях на прага.

— Този е като тухлена стена!

Хийт не беше съгласна. Тод мълчеше пред Иън, но може би щеше да сподели нещо с нея.

— Имаш ли нещо против да се пробвам?

Иън разпери ръце.

— Ако смяташ, че ще се справиш по-добре.

Тя хвърли бърз поглед към Руук и се върна в стаята за разпити. През годините беше провела много, като разчиташе на множество различни методи. Подходът й зависеше от няколко фактора — причината за въпросите, времето, с което разполагаха, състоянието, в което се намираше заподозреният и информацията, с която разполагаше Хийт на влизане. Докато адвокатите се стараеха да задават само въпроси, чиито отговори знаят, ченгетата ценяха онези, с които не са наясно. Целта им беше да подведат човека, когото разпитват, за да им разкрие точно онова, което отчаяно се опитва да скрие.

Понякога Хийт се втурваше като бик в стъкларски магазин с една-единствена цел — да го сплаши. Този подход бе изпробвал Иън с Тод, но без успех. Никакъв финес, точно както бе коментирал съпругът й. Бившият приятел на Клоуи очевидно беше притеснен, но си личеше, че е жилав. Хийт го беше наблюдавала достатъчно, за да реши, че няма да поддаде лесно.

След вербалната атака на Иън, Тод се беше стегнал като пружина, Хийт усети напрежението във въздуха още с влизането си. Той седеше абсолютно неподвижно, със скован гръбнак и изправени рамене. На никого нямаше да позволи да го мачка, но Хийт избра съвсем различен метод.

Усмихна се и го поздрави в опит да го успокои малко. После седна на стола насреща му, като се постара да не кръстосва ръце и да не свива дланите си в юмруци. Вместо това ги сложи на масата — жест, който подсказваше, че е открита.

— Извинявам се, че колегата ми се държа така — започна тя. Знаеше, че ако се извини от името на Иън, той ще побеснее, но нямаше друг начин да срути стената, с която се беше обградил Тод. Играеха на добро и лошо ченге — класически подход, който Ники не харесваше особено.

— Голям задник е.

Независимо дали действително беше така, Ники искаше да валидира чувствата му.

— Убийствата са рядкост в Камбрия и управлението влага целия си ресурс, за да залови убиеца. Сигурно разбирате, че началник Куули просто се опитва да стигне до дъното на тази история.

— Така ли? Ами, аз не съм убил Клоуи! — Той вдигна поглед към двустранното огледало и кресна: — Чуваш ли ме?! Не съм я убил аз! Обичах я!

— Любовта е сложно нещо, не е ли така, Тод? — попита Хийт и спокойният й глас привлече вниманието му обратно към нея. — Рядко върви точно както се надяваме, нали?

Зад стъклото Иън положително беше на път да избухне. Сигурно си мислеше, че Ники има предвид пропадналия им брак. Руук пък сигурно се перчеше заради неочаквания романс, който се бе разгорял помежду им.

За първи път след влизането на Хийт Тод наведе глава.

— Тя беше прекалено заета… прекалено вглъбена в статията, която пишеше, за да има връзка. Аз я исках много повече от нея.

— Клоуи ли скъса с вас?

Той я изненада, като поклати глава.

— Не, аз сложих край. Тя беше най-умният човек, когото познавах, но не умееше да тълкува знаците в една връзка. Вече просто не издържах.

При такъв разпит трудното беше да отсееш истините, полуистините и откровените лъжи. Тод не беше споменал повторно, че иска адвокат и въпреки коравата си фасада започваше да се пропуква. Стената падаше. Ако се наложеше, Хийт бе готова да се обзаложи, че е искрен с нея.

— Тя как го прие?

Тод избърса единствената сълза, която се бе стекла по бузата му.

— Не мисля, че изобщо й направи впечатление.

Освен ако беше извънредно талантлив актьор, момчето очевидно имаше чувства към Клоуи. Хийт деликатно го подбутна още веднъж: