Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Господин Фоти — обади се Хийт от вратата, — къде убиха Клоуи? Кой я уби?

— В гората — измърмори той, преди да загуби съзнание. Точно сега нямаше да научат нищо повече от него.

Руук целият се беше зачервил — явно водеше спор със себе си. Накрая я сграбчи за ръката и я повлече към колата отвън. Щом затвори вратата зад себе си и се настани на мястото на шофьора, Хийт се обърна към него.

— Трябва да повикаме местната полиция.

— Добре, добре — отговори той, но си личеше, че мисли за нещо съвсем друго. Тя беше виждала това изражение хиляди пъти. Руук се канеше да подреди сюжет и Хийт щеше да го изслуша. Това беше неговият талант, забелязваше неща, които тя не успяваше да види, но не поради липса на усилия, а защото гледаха на живота през различни призми.

— Забеляза ли татуировката му? — попита я той.

— От вътрешната страна на левия предлакътник.

— Много добре, следовател Хийт. Знаеш ли какво представлява?

— Не. Ръкавът му я беше покрил. — Тя наклони глава встрани. — Ти видя ли я?

— Видях достатъчно. Първо само долните две линии, една дебела и една по-тънка над нея, но после ръкавът се вдигна и ми разкри повече. Триъгълник беше! — тържествуващо заяви той.

— Като символа на „Тектон“?

— Да… и не. Отсенките във вътрешността бяха доста тъмни. Докато ти го притискаше, успях да я огледам по-отблизо. Не се виждаше изцяло, но съм сигурен, че в триъгълника имаше око. Клоуи беше нарисувала и очи в тефтерчето в нейната стая. — Както винаги, той замълча за по-драматично. — Око, Хийт. Триъгълник. Око.

Тя присви очи, за да си го представи. Око в триъгълник. Двамата се спогледаха, осенени от прозрение.

— Илюминатите — каза тя.

— Именно — кимна той. — Илюминатите.

Полицейското управление беше точно толкова пусто, колкото при първото посещение на Хийт. Престъпността в Камбрия изглежда беше изненадващо ниска. Освен това в участъка изглежда имаше само още едно ченге, вече познатата им полицай Брекънстийн. Ники я помоли да повика Иън, но каменното й изражение зад стъклото не се промени. Кестенявата й коса отново беше опъната в същия зверски стегнат кок, а униформата й — все така перфектно изгладена.

— Следовател Хийт. Как мога да ви услужа? — попита тя. Гласът беше строг като поведението й и по нищо не личеше, че има и най-малкото желание да си вдигне пръста, за да помогне на Ники.

— Лично е — раздразнено отвърна тя. Отговорът на този въпрос не засягаше Брекънстийн. Хийт се подготви да й отговори така, че да я постави на мястото й, но Руук пусна поредната блестяща усмивка.

— Помагаме на началник Куули с убийството на Клоуи Мастърсън, полицай Брекънстийн.

Хийт тихо изръмжа, но реши да се отдръпне назад със скръстени на гърдите ръце. Знаеше, че поведението й изобщо не предразполага, но не изпитваше никакви угризения по този повод. До гуша й беше дошло да си играе игри с новачката и нямаше нищо против да остави Руук да се пробва.

Изражението на младата жена едва забележимо омекна.

— Тъжна работа.

— Да, наистина. Бедното момиче! — поклати глава Руук и затвори очи.

Полицай Брекънстийн плъзна встрани стъклената преграда, сваляйки бариерата между себе си и Руук, а Хийт остана на заден план, за да му позволи използва чара си, както си знае. Той действително много му помагаше с професията, която си беше избрал. И в такива ситуации не вредеше и Брекънстийн също се повлия.

— За това искаме да поговорим с началника ви. Той тук ли е? — попита я Руук.

Хийт усети, че суровата фасада започва да се пропуква, но тогава Брекънстийн видя, че я наблюдава и атмосферата в помещението отново натежа. „Не би трябвало да е толкова трудно човек да остави съобщение на началника на полицията“ — помисли си Ники. При нужда можеше да гледа младата полицайка право в очите до края на работния ден, но тя първа сведе поглед. Опитваше се да изглежда строга, но ясно се виждаше, че самото присъствие на Хийт я притеснява. Лошото беше, че нямаше никакъв шанс в тази игра — Ники беше ченге-ветеран и отлично знаеше как да се държи с хората, а умението да открива слабостите им и да ги използва бе сред силните й страни. Полицай Брекънстийн още беше млада, зелена и неуверена. Ники предполагаше, че гражданите на Камбрия обикновено не й се противят и тя използва това в своя полза.

Младата жена извърна поглед и от двама им, сграбчи безжичния телефон и агресивно набра някакъв номер. На моменти гласът й се надигаше и отново спадаше — ясен знак, че се притеснява. Ники почти я съжали. Брекънстийн приключи разговора с кратко „да, сър“, натисна бутона „OFF“ и погледна кръвнишки към Хийт.