Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Ами, да продължавам тогава.

Тя метна тетрадката настрани, кръстоса крака и се наведе напред.

— Ако обичаш.

— Гората. Това също символизира нещо, но на този етап не съм съвсем сигурен какво, така че ще го мислим после.

Той пъхна молива зад ухото си, замени го с маркер и загради думата.

— „И наближава краят на играта“? — подкани го Хийт.

— Това може да означава само едно, мила ми съпруго: че Клоуи трябва да умре. Трябва да елиминират проблема, а проблемът е птицата. Ако Клоуи е птицата, би трябвало да са я изобразили със славей, лястовица или гълъб. Те са прелестни и не живеят в мрачна, заплашителна среда. Затова краят на играта може да означава единствено края на Клоуи. А в гората — мястото, където е било извършено убийството — ще я убият.

— Убиха я — поправи го Хийт.

Руук дописа бележките си на бялата дъска, после сложи капачката на маркера и отново седна до нея.

— Убиха я.

Между тях за миг се спусна мълчание, а после двамата едновременно изправиха леко рамене, спогледаха се и казаха:

— Те.

— Те… тоест, организацията, а не конкретна личност — каза Ники. — Не я е убил един-единствен човек.

— Може да го е извършил един човек, но убийството е замислено от групата. Онзи, който я ръководи, е написал стихотворението. То е бойният вик.

— За „Тектон“? Или…

— За масоните — довършиха двамата в един глас след още един продължителен поглед.

Хийт обмисли в каква посока я бе повело стихотворението и после се върна назад, съсредоточавайки се в снимката на Крисчън Фоти.

— Помниш ли какво каза бащата на Клоуи, когато Иън го разпитваше за детството й?

— Разбира се — кимна Руук. — Че известно време ходел да я вижда. През уикендите. И че постепенно престанал.

— Да, защото се върнал у дома и отишъл да следва — довърши Хийт, която вече виждаше връзката. — У дома в Камбрия. В този университет.

— Спокойно може да е бил член на „Тектон“, докато е учел тук — каза Руук, но Хийт отново зацикли.

— Добре, да приемем че е бил. Това какво общо има със смъртта на дъщеря му?

Замислиха се за минута.

— „Нещата не се развиха така, както планирах“ — тихо изрече Руук. После гласът му се усили: — „Нещата не се развиха така, както планирах.“

Беше го чувала и преди, но къде? Внезапно се сети.

— Това бяха думите на Фоти за семейството му.

Руук пак свали капачката на маркера и започна да пише.

УНИВЕРСИТЕТСКО ОБЩЕСТВО „ТЕКТОН“ —>

ТОПЛА ВРЪЗКА С НЕЩО ДРУГО ПОСРЕДСТВОМ

МАСОНИТЕ?

ДАЛИ КЛОУИ Е ОТКРИЛА ВРЪЗКАТА И ЗАТОВА

СЕ Е СБЛИЖИЛА С БАЩА СИ? ФОТИ ДОКОЛКО

Е ЗАБЪРКАН? КАКВО НЕ СЕ Е РАЗВИЛО ТАКА,

КАКТО Е ПЛАНИРАЛ?

Той се обърна с лице към Хийт.

— Ами ако не е имал предвид това, че е изоставил децата си? — попита той и почука по снимката на Фоти с маркера. — Ами ако всъщност е замесен в смъртта на дъщеря си?

Хийт не смяташе да го прекъсва, докато съчинява. Руук гледаше на нещата по начин, който не й се отдаваше.

— Продължавай.

— Ами ако не е искал тя да умре… или не е знаел, че ще я убият?

— Тя е птицата, защото онова, което е открила, е трябвало да остане скрито. Наложило се е да й попречат да пропее, така да се каже.

— Действала е сама, проучвала е материал, който не е искала да публикува в „Джърнъл“ — каза Руук. За което имаше само една логична причина.

— Също както когато са дръпнали шалтера на твоя материал — каза Хийт. — Някой от вестника явно е член на „Тектон“.

— Майкъл Уортън! — изрекоха двамата в един глас, а тя продължи общата им мисъл:

— Майкъл отказва да публикува статията, но Клоуи не желае да се откаже. Защо?

— Защото с помощта на баща си е разбрала, че става дума за нещо по-сериозно.

— Затова е продължила да рови, но подновеният контакт с Фоти и въпросите, които е задавала, са я издали.

— Защо е продължила да рови? — попита Руук.

Въпросът беше риторичен, но Хийт въпреки това му отговори:

— Може да е била обидена на баща си, защото ги е изоставил.

— Може, може. Според моя опит обаче разследващият журналист продължава да върви по следата, защото знае или поне се надява, че тя води към някакво разкритие и че именно той ще го направи. В началото може да тръгне по нея от любопитство или по лични причини, но напред го движи именно потенциалът за нещо голямо. Както при „Уотъргейт“. И склада на Ал Капоне.

— Експозето на Клоуи — каза Хийт, спомняйки си думите на Джейда. После се изправи и отново застана пред бялата дъска. — С какво толкова ги е заплашвало, за да решат да я убият?