Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Стихотворение в стената. Както в „Обществото на мъртвите поети“. Това е указание, бе, хора! И точно ние ще го дешифрираме!

Роуч напуснаха Камбрия рано предишната вечер, а Хийт и Руук решиха да се откъснат от случая, като се овъргалят в чаршафите. Имаха нужда да го забравят за миг и това помогна.

На следваща сутрин Хийт пак застана пред бялата дъска. Множество линии кръстосваха пространството между портрета на Клоуи в центъра и всичко, което бяха разбрали до момента. От едната страна на дъската висеше снимка на Крисчън Фоти, биологичният баща на младата жена, а от другата — на съквартирантката й Тами.

Двамата с Руук бяха успели да свържат материала, по който е работела жертвата, с тайното университетско общество „Тектон“. После Хийт предположи, че то от своя страна вероятно има връзка с масоните, а снимките на Клоуи ги отведоха до сградата „Забро“, скритото помещение и посланието, скрито в стената.

Хийт се постара да го оформи точно така, както беше записано на листчето хартия, а самото то висеше в горния десен ъгъл на дъската, закачено с магнит. Беше казала на Иън, но не бързаше да му го предаде. След като се взира в него, докато очите й започнаха да се замъгляват, тя го преписа отново, този път в една тетрадка.

Когато следваше театър и актьорско майсторство, преди да се прехвърли към криминалистиката, беше изчела много литературни произведения. Опита се да извлече някакво скрито значение от стихотворението, но не успя. „Спуска се мрак“ можеше да означава няколко неща: беше нощ, слънцето залезе, на небето нямаше звезди. Това обаче бяха все буквални интерпретации. Какъв беше подтекстът? Имаше ли подтекст?

„Вървим към нощта?“ Кои бяха тези „ние“? Нощта не беше място, така че къде отиваха? Прехвърли се на следващия ред. Кой беше птицата? Възможно ли беше птицата да е човек? Замисли се и изведнъж разбра.

— Клоуи! — каза Хийт на глас. — Птицата може би е Клоуи.

Благодарение на перфектния си усет Руук успя да влезе точно в този момент.

— „Птицата може би е Клоуи?“ — повтори той.

Далеч бяха от разкритието, но ако Хийт беше права, поне щяха да свържат стихотворението с жертвата, което пък щеше да потвърди, че са на прав път.

— Опитвам се да дешифрирам стихотворението. Търся скрито значение.

Лицето на Руук светна.

— Толкова съм горд с теб! Сладката ми Ники Хийт се впуска в абстрактния свят на думите!

— Опитвам се да се впусна — поправи го тя. — И за момента не се справям никак добре.

— Какво измисли?

— Каквото чу. Че птицата може би е Клоуи.

Той повдигна вежди.

— И толкова, а?

— Отказах се от първите два реда.

Той седна до нея на ръба на леглото и прочете на глас записките в тетрадката на скута й.

— „Беше нощ, слънцето залезе, на небето нямаше звезди.“ Доста е очевидно, не смяташ ли?

Тя настръхна, засрамена от аматьорския си анализ.

— Не, не смятам. Затова преминах към птицата.

Той огледа стихотворението в тетрадката за момент, а после се изправи и отиде при бялата дъска. Извади един от своите специални моливи „Блекуинг“ 602 от вътрешния джоб на сакото си и посочи към стихотворението, което Хийт беше преписала върху нея.

— Ето какво мисля аз. Готова ли си?

Тя се плъзна до самия ръб на леглото и подпря лакти на коленете си.

— Повече от готова.

Изражението му моментално премина от професорско към флиртаджийско.

— Следовател Хийт, не мислех, че сте…

Тя не му позволи да довърши.

— Не съм. Продължавайте, професоре.

Той кимна, но строго я изгледа.

— Много добре, но ще продължим тази дискусия по-късно.

Хийт нямаше и капка съмнение в това.

— Чудесно. Кажи сега какво мислиш за стихотворението.

Руук посочи към първия ред с гумичката на молива си.

— „Спуска се мрак“ очевидно е метафора за факта, че са ги разкрили. Ако приемем, че, както смяташ ти, птицата действително е Клоуи, стигаме до извода, че мракът се е спуснал заради нея. Следователно „вървим към нощта“ означава, че които и да са, лошите явно се притиснати до стената и трябва да предприемат нещо.

Докато Руук записваше анализа си на дъската, Хийт се беше вторачила в него и премисляше сексуалните му увертюри отпреди няколко секунди.

— Никога не съм била толкова възбудена, колкото в този момент.

Той веднага изправи гръб. Перчеше се като паун.