Ричард Касъл - Разбиваща жега

Руук се размърда в стола си.

— Без да знаем какво е разследвала, се въртим в кръг.

Професор Дейли се надигна от ръба на бюрото, отиде до единия от високите шкафове до страничната стена и извади папка от средното чекмедже.

— На Клоуи е — каза тя и се върна на предишното си място, а Хийт и Руук се спогледаха с надеждата, че нещо вътре ще им помогне да развият теорията си.

— Видяхме се миналата седмица — каза професор Дейли. — Това са последните й снимки. Още не ги бях коментирала.

— Снимки на…? — попита Хийт.

— Основно на сгради, свързани с материала, по който работеше.

Дейли им подаде папката и Руук премести стола си до този на Хийт, за да я отворят заедно. Вътре имаше множество снимки и те ги прегледаха една по една, опитвайки се да разберат къде са направени.

— Тази е тук, в кампуса — каза Руук и посочи към четвъртата. — Това е сградата, която ремонтират, ако не се лъжа.

Професорът протегна ръка към снимката и взе нещо от бюрото си. Хийт го позна — силна лупа за негативи и диапозитиви — а Дейли го вдигна до едното си око и разгледа снимките.

— Смятам, че сте прав. Виждате ли това?

Тя посочи към главния вход, където, скрито зад един храст, едва-едва се забелязваше името на сградата. Виждаха се само части от буквите.

Руук надникна през лупата и тържествуващо вдигна очи.

— Това тук, между листата, положително е З. Има само една сграда, чието име започва със З!

— „Забро“ — каза професор Дейли.

— „Забро“ — съгласи се Руук.

Разгледаха и останалите двадесет и седем снимки. Имаше и други, направени отвън, както и цяла поредица във вътрешността на сградата. Няколко бяха на един конкретен участък от някакъв вътрешен коридор. Снимките на Клоуи подсказаха на Хийт само един логичен извод: сградата имаше нещо общо с онова, което е разследвала.

— Може ли да ги вземем? — попита тя.

— Разбира се. Това няма да я върне, но се надявам да разберете какво се е случило с нея.

Отвън Хийт и Руук се спогледаха. И двамата си мислеха едно и също — професор Дейли може би току-що им беше осигурила жизненоважната улика, която щеше да им помогне да разрешат случая. Без да си кажат и дума, те се обърнаха кръгом и потеглиха към „Забро“.

Хийт и Руук застанаха един до друг пред отцепената сграда, покрай която бяха минавали вече няколко пъти през краткия период, който Хийт бе прекарала в Камбрия. Преди им приличаше на всяка друга сграда в ремонт, но сега им се струваше злокобна. Руук бе скръстил едната си ръка на гърдите, а с другата гладеше брадичката си, вторачен в сградата.

— Върнахме се в началото.

Зад тях се чуха стъпки, последвани от познат глас:

— Да, но този път ние ще ви помогнем.

Руук извърна глава и се ококори, щом зърна Мигел Очоа и Шон Роули.

— Роуч! — възкликна Руук.

— Какво правите тук, момчета? — слиса се Хийт, а Очоа се ухили.

— Разрешихме случая, взехме си почивен ден и решихме, че не бива да оставим мъжът ти да се мъчи без нас.

Руук опря длан на гърдите си.

— Дошли сте чак дотук заради мен? Признайте си, че ме обичате.

— Признавам, че ми харесаха ребрата на скара, които ни приготви веднъж — каза Очоа.

— Кога?

— На миналия Ден на бащата, помниш ли? Само ние си бяхме, без деца, така че ти…

Руук се изкиска и го прекъсна:

— Вярно. Реших, че ще е приятно да прекараме един Ден на небащата. Сърцето ми се стопля, като си помисля, че си го запомнил, Мигел.

— Радвай се на любовта, все едно как я получаваш — каза Очоа. — В твоя случай е заради свинските ребра.

Роули вдигна замислен поглед към небето.

— Не знам, на мен повече ми хареса онзи киш „Лорен“, който приготви на Деня на майката.

Очоа го халоса по рамото.

— Какво ти има, бе, човек?!

Роули отстъпи крачка назад.

— Това пък за какво беше?

— Сега ще ти кажа за какво!

Мненията на Очоа винаги бяха категорични, независимо дали се възмущаваше, че някой предпочита киш пред ребра, или от това, че трябва да се запознае с родителите на жена, с която излиза без ангажименти.

— Само ти би избрал яйца пред скара , Роули!

Това беше примамка и Роули се хвана.

— Само аз ? Какво значи това?

— Че си губиш картата за мачовския клуб, това значи! — съвсем сериозно го уведоми Очоа, но Роули нямаше да се откаже.

— Така ли? Щом я губя, защото съм харесал киша на Руук, той какво губи, задето го приготви , а?

Руук го зяпна с отворена уста.

— Ей, защо намесваш и мен в тая глупост?