Ричард Касъл - Разбиваща жега

Докато Дейли ровеше в куфарчето си, Руук и Ламонт се унесоха в разговор за опасностите, на които са изложени журналистите в Близкия изток, а Хийт се облегна назад, за да наблюдава всички. Най-сетне, поне десет минути след обявеното начало на съвещанието, в кабинета влезе Кейдън Сондърс. Ламонт скочи от стола си като ужилен, двамата се ръкуваха и всеки потупа другия по предлакътника със свободната си ръка. После Сондърс заобиколи масата и се здрависа с Дженифър Дейли. Руук се изправи и двамата мъже се прегърнаха, а ректорът го задумка приветливо по гърба. Накрая поздрави и Хийт.

— Добре изглеждате, госпожо Руук — каза той и се наведе напред, за да я целуне по бузата.

— Вие също — отвърна тя, като едва успя да овладее импулса си да го поправи. „Капитан Хийт.“

В сравнение с колегите си деканът на факултета по журналистика имаше излъчване на лидер. Тъмносивият му костюм беше като колосан, косата — консервативно сресана настрани. След като поздрави Ники, с която се беше запознал на сватбата им, той седна на стола си с длани върху масата и се прокашля, за да привлече вниманието им. Въпреки че познаваше останалите трима от петнадесет години, Сондърс заговори делово.

— Разбирам, че днес е тежък ден, така че не желая да ви бавя. Кажи ми какво стана, Джейми.

Руук му разказа събитията от деня: началото на лекцията му в аудиторията, срещата с Джейда Ринкън, тетрадката на Клоуи, кражбата на чантата му и арестът на Джоузеф Хил.

— Общо взето, това е.

— Никакъв напредък с идентифицирането на убиеца, така ли? — попита Сондърс, обръщайки се към Хийт, вместо към Руук.

— Разследваме няколко улики — отговори тя.

— Но не можете да навлезете в подробности, прав ли съм? — попита Ламонт.

Изражението на Хийт остана мрачно.

— Да. Все още разследваме.

Сондърс почука по масата.

— Но ще докажете, че Джейми е невинен, нали?

Зададе въпроса като загрижен приятел, но освен това беше декан, довел стар приятел в университета. Хийт нямаше съмнение, че президентът на университета и управителният съвет го въртят на шиш.

— Със сигурност — заяви тя. — Вашият Джейми е и моят Джейми.

Сондърс пак се прокашля и тя си даде сметка, че това е нервен тик. Явно искаше да каже нещо, но не беше сигурен как.

— Критикуват ви, нали? — попита Хийт и изрече онова, което той премълчаваше. — Налага се да направите промяна.

Стаята потъна в мълчание. Дженифър Дейли спря да шуми, Руук, който се беше облегнал и слушаше как останалите го обсъждат, изправи рамене, а Реймънд Ламонт нервно се засмя, без да иска. Сондърс бавно погледна всеки един, а накрая и Руук.

— Помолиха ме да те пусна в отпуск.

Обикновено спокойното лице на Руук се напрегна.

— Защо?

— О, Джейми, стига! — поклати глава Сондърс.

— Добре, добре, знам защо, но… защо ! Не съм убил момичето.

Ако преди кабинета беше тих, сега се превърна в гробница. Дейли и Ламонт поглеждаха от Руук към Ламонт и обратно, докато двамата разговаряха.

— Проблемът е именно в това, че се налага да го кажеш. Една от студентките ни е мъртва и… Е, останалото го знаеш. Университетът трябва да се дистанцира от… ситуацията.

Колкото и бомбастично да се изразяваше обикновено, този път Ламонт заговори тихо:

— Кейд, необходимо ли е наистина? Знаем, че Джейми не го е направил.

Ректорът вдигна безпомощно ръце.

— Не зависи от мен.

— Управителният съвет е казал тежката си дума — насмешливо заяви Руук, бутна стола си назад, стана и погледна към Хийт. — Да вървим, Ник.

Дженифър Дейли преметна преливащото куфарче през рамо и ги последва, като остави вратата да се тръшне, а Ламонт и Сондърс — да седят неподвижно до масата.

— Господин Руук, момент, ако обичате — каза тя, щом стигнаха до главния коридор. Чантата й се беше притворила под тежестта на есетата, които притискаха едната й стена навън. Още едно движение и щеше да зейне и всичко в нея да се изсипе навън. Накрая стана точно това — професор Дейли направи крачка към тях, куфарчето се предаде и по пода се посипаха листове хартия.

— По дяволите!

Тя свали презрамката до лакътя си, пристъпи към стената, подпря се и понечи да се наведе, но Руук се хвърли напред, хвана я за ръката и я изправи на крака.

— Ние ще ги съберем, професоре.

Тя кимна с благодарност и се облегна уморено на стената.

— Задължена съм ви.

Ники вече беше приклекнала и събираше страниците. Руук бързо й помогна, взе купчината, прибра я в куфарчето и грижливо дръпна ципа.