Ричард Касъл - Разбиваща жега

След като ги огледа по-внимателно, Хийт успя да съпостави развитието на Джеймисън Руук като журналист и личност с тетрадките, които бе използвал. Някои бяха евтини, със спирала, перфектни за гимназист, други — с твърди корици, но съвсем обикновени и невзрачни, а не специално подбрани като тези на Клоуи. Малко преди дипломирането си той вече се беше прехвърлил към по-трайните (и по-скъпи) бележници „Молескин“.

Хийт подреди колекцията на масата между тях, прокара ръка по кориците и обобщи:

— Еволюцията на Джеймисън Руук.

— Смей се, щом искаш, но доказателствата, че съм израснал, всъщност са нещо хубаво. Нима щеше да ме възприемаш по същия начин, ако не бях изкласил до шити подвързии?

— Имаш право, щях да реша, че още си незрял тридесет и шестгодишен мъж, вместо… О, чакай, ти си незрял тридесет и шестгодишен мъж.

Той вдигна ръка и заби невидима кама в сърцето си.

— Рани ме. Аз съм дяволито-очарователен тридесет и шестгодишен мъж. Семантиката, драга моя Хийт, е всичко на този свят.

— И в двата случая… — започна тя, но внезапно млъкна, осенена от хрумване. После измърмори: — Семантика.

— Хрумнало ти е нещо — заяви Руук.

— Да — потвърди тя, щом си изясни какво, — но не относно този случай. Помниш ли материала за престъпните фамилии, когато Дебелия Томи ти разказа за кръчмата им от сухия режим?

— Разбира се. Бяха я превърнали в бърлога за покер. Обещахме му да не го издаваме пред „Пороци“.

— Да, но как я наричаха ?

Руук се разсмя.

— О, да, това беше най-готината част! Наричаха я „библиотеката“. „Отиваме в библиотеката“ означаваше, че отиват да играят покер или блекджек. Доста хитро.

Без да каже дума, Хийт извади телефона си и набра Шон Роули.

— Роулз, аз съм — каза тя, щом той вдигна.

— Здрасти, капитане, добре ли сте в провинцията?

— Да, да — отвърна тя.

— Значи сте прибрали някого? Супер! Скоро ли се връщате към цивилизацията? Разследваме още едно убийство и взе да не ни достига ресурс.

— М-м, не още, работя по въпроса, но, Шон, слушай. Хрумна ми нещо за жертвата от Нюйоркския университет.

— Джун Чин.

— Същият.

— Това е добре, защото при нас нищо не излиза.

Тя не знаеше дали хрумването й ще ги отведе до нещо полезно, но опитът си заслужаваше.

— Помниш ли, когато разпитахте съквартиранта на жертвата? Той каза, че онази вечер Джун е бил в някакво кафене.

— Да, само дето не си взел нито учебниците, нито лаптопа, така че сме сигурни, че не е отишъл, за да учи.

— Може нищо да не излезе — започна Хийт, — но представи си, че „кафе“ не означава „кафе“. — Тя му разказа за „библиотеката“ на Дебелия Томи. — Обиколили сте всички кафенета без успех. Може би „излизам на кафе“ означава нещо друго.

Роули не отговори. В дуета Роуч той беше по-мълчалив. И двамата с Мигел си падаха мислители, но Шон нямаше склонност да размишлява на глас.

— Възможно е — каза той, след като обмисли идеята й. — Да, със сигурност е възможно, ще поразпитам. Да видим дали „излизам на кафе“ означава нещо друго сред приятелите на Джун Чин.

Телефонът на Хийт избръмча.

— Кажи ми, ако изникне нещо — каза тя на Роули и прие следващото повикване.

— Капитан Хийт — чу се ръмжащият глас на Зак Хамнър, — отсъствието ви от Ню Йорк предизвиква всеобщо недоумение.

Тя покри очите си с ръка. Прищя й се да не беше затваряла на Роули — разговорът със Зак Хамнър никога не беше приятно изживяване.

— Силни думи, Хамнър. Тълковния речник ли прелисти, преди да се обадиш?

— Имам и още, капитан Хийт — увери я той. — И мога без угризения да ви привикам официално на „Полис плаза“ 1, за да ги обсъдим.

— Скоро ще се върна — каза тя и реши, че е най-добре да го успокои, поне донякъде. — Взела съм отпуск.

Той отговори с две думи:

— Меден месец.

Тя скръцна със зъби и веднага отвърна на удара:

— Отпуск, който съм заслужила със служба, достойна за пример, който имам пълното право да използвам и който аз решавам как да прекарам.

Руук престана да прелиства тетрадката, която разглеждаше.

— Кажи му колко извънредни часове си взела, без да ти платят — каза той, давайки глас на възмущението, което тя изпитваше, но успяваше да овладее.

Хийт се намръщи и му направи знак да мълчи.

— Хамнър, имаш ли представа колко неплатени извънредни часове съм изработила?

Руук се приведе напред.

— Кожи му, че заслужаваш да си почиваш от време на време.

Тя му махна с ръка да млъкне, но мама му стара, прав беше.