Ричард Касъл - Разбиваща жега

Хийт облекчено въздъхна. Момчето се беше опомнило.

— Лесно ли избяга? — попита мъжът.

Хийт слушаше внимателно с надеждата да долови нещо познато в гласа, но не беше сигурна. Освен това не можеше да отгатне нито възрастта, нито образованието му — беше изрекъл само няколко думи. Тя завъртя показалец във въздуха, за да подскаже на Джоузеф да продължи да говори.

— Много лесно, съборих го на земята. Стана ми кофти, честно казано. Преподавател ми е, все пак.

Хийт кимна одобрително. Джоузеф свикваше с ролята си.

— Значи не видяха лицето ти и не те подгониха?

— Не, изобщо — отговори той. — Той остана да лежи.

— Ами?

— Да. Изобщо не го очакваше.

— Значи не те подгониха, така ли? — настоя онзи и тогава Хийт разбра, че са ги разкрили. Точно както би сторила тя, мъжът, наел Джоузеф, действително го беше проследил, за да види какво ще стане.

Джоузеф явно също го усети. Почеса се по главата и на лицето му се изписа объркване.

— Ами, не, не ме подгониха.

— Боже мой, хлапе, за идиот ли ме смяташ? В момента си в полицията! Те чуват ли ме? Защото имам съобщение за тях.

Нямаше смисъл да се преструва, че не е там. Хийт седна, наведе се над телефона, поставен на бюрото с дисплея нагоре, и попита:

— Какво имаш да ми кажеш?

— С журналистчето ще се откажете.

Не каза „иначе…“, но това се подразбираше.

— Защо уби Клоуи? — попита Хийт, следвайки инстинкта си. Този човек искаше да се добере до тетрадката, която явно го уличаваше по някакъв начин. Логично беше да е убил Клоуи, за да й попречи да разгласи онова, което той иска да скрие. В най-лошия случай знаеше кой е убиецът.

— Откажете се — повтори той и прекъсна връзката.

Началник Куули задържа Джоузеф Хил, за да му зададе допълнителни въпроси, но Хийт и Руук се прибраха в хотела при бялата дъска. Тетрадката на Клоуи Мастърсън бе запълнила някои празноти, но все още липсваше нещо важно.

— Не знаем къде е отишла Клоуи след йогата — каза Хийт, след като записа тази констатация под формата на въпрос.

— Нито с кого е щяла да се срещне — допълни Руук.

— Знаем, че Ейприл Олбрайт от „Фърст прес“ е била в контакт с нея. Или поне я е потърсила.

— Може би пропускаме нещо — каза Руук.

Часове наред се бяха ровили в бележките на Клоуи в опит да разгадаят стенографския й шифър. Успяха да разчетат част от информацията, но тя беше умишлено неразбираема, така че не стигаше, за да им подскаже някаква следа.

— Може би — съгласи се Хийт.

Искаше й се тетрадката да бе останала по-дълго при нея, но в мига, в който Джоузеф Хил открадна чантата на Руук, времето й с нея изтече. Би било неетично да я задържи, а тя не си позволяваше неетични постъпки освен ако друг избор просто нямаше и целта оправдаваше средствата. Хийт си имаше убеждения и ги спазваше.

— Иън каза, че ще ни каже, ако открие нещо друго — каза Руук и седна до нея на дивана. — Междувременно нека да преговорим какво знаем.

Седяха един до друг, втренчени в дъската. Най-големият пропуск все още беше какво точно е проучвала Клоуи. За какво беше прословутата статия? Щеше им се младата жена да се беше доверила на Руук, но това с нищо не им помагаше.

— Да се върнем малко назад — каза Хийт. — Знаем, че е искала да говори с теб, но защо? Да приемем, че става дума за нещо повече от желание да обсъди свое хрумване с ментор. Защо точно с теб? Защо не с някой от професорите по журналистика? Защо с теб? — повтори тя.

Руук веднага се впусна в размишления.

— Веднъж написах статия за менторите и избора им. Човек решава да стане ментор, за да помага на другите и да сподели натрупания опит. Спомних си за моите приятели Джеймс Патерсън и Майкъл Конъли. Те съветват други писатели, помагат им и ги насочват в криминалния жанр.

— Да, но не ти потърси Клоуи, а и тя е имала и други възможности — отбеляза Хийт. — Защо се спряла точно на теб?

— Освен заради…

— Знам, знам, освен заради това че си сурово привлекателен.

— Защото съм направил нещо, което ни свързва.

— Следяла ли е работата ти? И още веднъж, защо би се спряла на теб?

Когато мислеше усилено, Руук винаги изглеждаше по един и същи начин: свъсваше вежди и се взираше в празното пространство с отсъстващ поглед. Освен това си гладеше брадичката. В момента правеше и трите едновременно, така че Хийт зачака. В такива случаи понякога му хрумваше нещо гениално и тя се надяваше, че и този път ще стане така.

Миг по-късно той щракна с пръсти.

— Джейда каза, че Клоуи е била сигурна, че ще я разбера.