Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Стой! — изкрещя тя.

Той продължи, но не се сдържа и погледна през рамо. Това забавяне бе достатъчно, за да й осигури възможността, от която се нуждаеше. Като спринтьор на последните метри преди финиша тя събра и последните си сили и се стрелна напред. С периферното си зрение зърна Руук, който също печелеше състезанието си и прескачаше ниските храсти, сякаш в него се беше вселил шампионът по бягане с препятствия Лоло Джоунс.

— Не го оставяй да се измъкне! — кресна й той.

О, не, нямаше никакъв шанс онзи да й избяга. След едно последно усилие тя се доближи достатъчно и когато посегна, върховете на пръстите й докоснаха суичъра му. После Руук, който наближаваше странично, се метна през въздуха и двамата се стовариха на земята с преплетени крайници. Съпругът й шумно изпуфтя, когато Хийт се приземи отгоре им и гръдният й кош напълно покри главата му. Тя се опита да се откъсне от тях, накрая успя да стъпи здраво на паважа, отблъсна се от Руук и се надигна.

— Не… мога… да дишам…

Руук я хвана през ханша и я изтласка нагоре.

— Само се опитвам да помогна — предупреди я той. — Нищо двусмислено.

Приглушеният глас под тях се надигна отново:

— Не… мога… да дишам!

Двамата се отдръпнаха и освободиха крадеца, който лежеше на дъното на купчината. Той се надигна на ръце и колене и зина за въздух.

— Ама какво правиш, бе, човек?! — попита непознатият, щом успя да си поеме дъх. — Защо ти беше това?

Хийт го сграбчи за суичъра и го изправи на крака.

— Защо ни беше кое?! Да те подгоним?

— Съборихте ме на земята! — възмутено извика той и тя се изсмя.

— Каза го, сякаш не му открадна чантата преди малко — каза Ники, сочейки с палец към Руук.

— Да, обаче можеше да пострадам заради вас! — Той погледна към скъсаните колене на дънките си. — Пострадал съм!

Този път Хийт извъртя очи.

— Я по-сериозно. Ти си крадец и хукна, а като ти извиках „стой“, не спря. Освен това и ние паднахме с теб, забрави ли?

— Благодаря ти, че омекоти удара, между впрочем — обади се Руук. — Без теб можеше и ние да пострадаме.

Онзи му хвърли мрачен поглед.

— Ако не беше ти, отдавна да съм духнал.

— С чантата ми — кимна Руук и се наведе да си я вземе. — Подари ми я Андреа Бочели, след като написах статия за един от благотворителните му приеми. — Той нарами чантата и я потупа. — Специална е и мястото й въобще не е в мръсните ти крадливи ръчички.

— Ще ни кажеш ли за какво ти беше? — попита Хийт.

Онзи отвърна, като затули устата си с ръце като инатливо дете и тя се втренчи в него.

— Наистина ли, игрички ли ще си играем сега?

Този път Руук се вторачи в него.

— Хванахме те на местопрестъплението. Нали не си мислиш, че има шанс да се измъкнеш, било с приказки, било с мълчание?

Момчето продължи играта на мълчанка.

— Не ти се говори, а? — попита Хийт и го сграбчи за едната ръка. Руук веднага се включи и стисна другата.

— В полицията може да размисли, как смяташ?

Руук възприе най-невинното си изражение.

— Може, кой знае.

Докато влачеха крадеца към паркинга, ги застигна вой на полицейска сирена и Хийт изруга под нос. Обикновено беше благодарна на самаряните, но онзи, който бе повикал полицията, ги лишаваше от шанса да разпитат крадеца. Освен това щеше да се наложи да предадат тетрадката на Клоуи много по-скоро, отколкото им се щеше.

От колата излязоха началник Куули и заместникът му, сержант Брекънстийн, и Иън веднага дойде при тях, без да си прави труда да прикрие раздразнението си.

— Търсите си белята, както виждам.

Руук повдигна рамене и невинното му изражение доби самодоволна отсянка.

— Белите сами ни намират.

Това не беше преувеличение. Ники Хийт и Джеймисън Руук бяха същински магнити за неприятности, където и да отидеха.

— Ще ми кажеш ли какво стана? — каза Иън, пренебрегвайки Руук и Хийт му разказа, завършвайки със залавянето на крадеца на чанти.

— Подарък за вас — заяви тя и го блъсна към Брекънстийн.

Междувременно началникът на полицията извади чифт латексови ръкавици и взе тетрадката, която Руук бе извадил от чантата си.

— Убеден съм, че сте вървели към управлението, за да я предадете като улика.

— Абсолютно — увери го Хийт.

Брекънстийн сложи длан върху главата на крадеца и го накара да седне на задната седалка. Точно когато Ники се канеше да помоли да присъства на разпита, Иън сам го предложи, а Руук отговори:

— С удоволствие, благодаря, приятел.

На лицето на Куули се изписа раздразнение, но той вече беше отправил офертата и нямаше как да я оттегли. Качи се в колата и потегли заедно с тетрадката на Клоуи, а Хийт и Руук го последваха.