Ричард Касъл - Разбиваща жега

„Добре“ — помисли си Ники. Разказът на Джейда изясняваше не само последователността на събитията, но и мотива. Някой искаше да попречи на Клоуи да получи въпросното последно късче, за да завърши и публикува изобличаващ материал. Точно както можеше да се очаква, Руук стигна до същия извод.

— Джейда, Клоуи каза ли ти с кого ще се срещне, или какво се надява да научи?

Джейда поклати глава, но посегна към чантата си.

— Нищо друго не ми каза, но аз намерих това — отвърна тя и извади една тетрадка.

Корицата беше черна, с точки в трите основни цвята и този избор подсказа нещо на Хийт. Въпреки че е била енергична и независима и очевидно не се бояла да се опълчи на системата, Клоуи изглежда не е била толкова утилитарна, че да си купи най-обикновена тетрадка в черно и бяло. В характера й явно е имало и мекота, също както в този на Ники, въпреки че никоя от двете не го показваше.

Хийт надяна латексовите ръкавици, които бе измъкнала от джоба си и взе тетрадката от ръцете на Джейда, а докато я разглеждаше, Руук надничаше през рамото й.

— Това са записките й за онова, което е разследвала — заяви Ники и погледна към Джейда. — Откъде ги взе?

— Имаме си шкафчета във фитнеса и тя обикновено оставяше ключа си в моя сак.

— Ти нямаш ли шкафче?

— Инструкторите отговарят за музиката, така че когато преподавам, сакът ми винаги е при мен отпред. Така мога да си извадя резервния диск, в случай че батерията на телефона ми умре или няма блутуут.

Логично беше. През годините Ники беше ходила на достатъчно фитнес курсове (преди да започне да изучава бразилско жиу-жицу) и знаеше, че често именно музиката мотивира и насочва участниците.

— Остави си ключа в моя сак, а телефона върху него. Той се включи насред часа и помня, че тогава доста се ядосах. Всички, които ходят на йога, знаят, че трябва да си изключат телефона преди часа.

Йога. Дишането, с което Джейда бе овладяла емоциите си, спокойното й държание. Сега всичко беше ясно.

— Значи телефонът й е звъннал? — подкани я Хийт.

Джейда поклати глава.

— Ами, не. Просветна.

Ники не разчиташе на тази настройка, но знаеше за нея благодарение на племенницата си.

— И тя забеляза.

— Вече правехме Шавасана…

— Какво е това? — прекъсна я Руук.

— Последната поза.

„Поза труп“ — помисли си Хийт. Какво мрачно съвпадение.

— Осветлението е приглушено, лежим по гръб, съвършено отпуснати, но будни — продължи Джейда. — Клоуи през цялото време беше нервна, не можеше да си намери място и лежеше някак сковано. Когато телефонът й присвятка, веднага забеляза. Всъщност мисля, че го очакваше.

— Така изглежда — съгласи се Хийт.

— След като разбра, че е мъртва, претърси ли шкафчето й? — попита Руук.

— Не, не веднага. Едва тази сутрин осъзнах, че ключът й е в моя сак. Мислех да го занеса в полицията, но не бях сигурна. Статията беше важна за Клоуи, но тя имаше неприятности и… и сега не знам какво да правя. Тя ви имаше доверие, господин Руук. Затова дойдох.

Досега Джейда успяваше да се сдържи, но този път сълзите надделяха. Тя се опита да каже нещо, но вълната от скръб бе твърде силна и думите отказаха да излязат.

Тези моменти късаха сърцето на Хийт повече от всичко друго в професията й. Никога нямаше да си позволи да забрави, че жертвите, чиито убийства разследваше, имаха близки, които страдаха след загубата им. Също като Тами Бъртън, Джейда Ринкън изпитваше точно тази болка.

Руук взе ръката й в своята.

— Всичко ще се оправи.

Тогава, сякаш самият той беше амулет, хлиповете и сълзите й секнаха. Тя си пое дъх, после още веднъж и след малко бе готова да продължи.

— Клоуи беше уплашена.

Хийт смяташе, че първият инстинкт обикновено е верен. Хората често пренебрегваха безпокойството, колкото и упорито да ги глождеше. Щеше й се Клоуи да бе послушала своето.

— Ако е знаела, че е в опасност, защо е отишла, когато са й се обадили?

Джейда сви безнадеждно рамене.

— Трябваше да я спра…

— Джейда — прекъсна я Хийт. — Каквото и да беше казала или направила, нямаше да успееш да я спреш. Вината не е твоя.

Очите на младата жена отново плувнаха в сълзи, но тя стисна очи, сякаш клепачите й бяха язовирна стена, която удържа бясно напиращи води. Разкъсваше се от вина, бедната. Ники нямаше да успее да промени това — Джейда трябваше сама да приеме случилото се с приятелката й.

— Може ние да занесем тетрадката на Клоуи в полицията — предложи Руук и облекчението на момичето пролича моментално.