Ричард Касъл - Разбиваща жега

Гласът й също беше приятен. Ако имаше и глава на раменете, щеше да се окаже перфектна.

Руук се обърна към нея.

— Мога ли да помогна?

Вместо да отговори, тя се обърна към Хийт.

— Вие сте съпругата му, нали? И сте следовател?

— Да.

— Аз… искам да говоря с вас за Клоуи.

След боя, който беше изял току-що, Руук беше малко наплашен.

— Записали ли сте моя курс, или дойдохте само от любопитство?

— Всъщност и двете. Курсът ви ужасно ми харесва, между другото, водите такъв интересен живот! Нищо чудно, че Клоуи искаше да се посъветва с вас.

Гласът й потрепери, но това беше единствената емоция, която тя си позволи.

Думите й веднага заинтригуваха Хийт.

— Знаели сте, че Клоуи иска да говори с господин Руук, така ли?

— О, да, отдавна го беше решила. Постоянно повтаряше, че той е единственият, който може да й помогне, защото бил наясно с историята.

— С какво съм бил наясно? — попита Руук, най-вече сам себе си.

— Не ми каза нищо повече.

— Как се казвате? — попита Хийт.

— Джейда — каза тя и сложи ръка на гърдите си. — Джейда Ринкън.

Ники се постара да запомни името й.

— Сигурно сте била близка с Клоуи.

„Повече от съквартирантката й“ — добави мислено тя.

— О, да. Вероятно ще ви прозвучи глупаво, но тя ми беше като сестра. Можех да й казвам всичко, разбирате ли?

Очите на Джейда се насълзиха и устните й трепнаха. Емоциите кипяха под повърхността, но тя замълча, пое си дъх и отново се овладя.

— Изобщо не е глупаво — каза Хийт. Тя изпитваше същите чувства към Лорън. Семействата им бяха различни, бяха израснали по различен начин и въпреки това нямаше по-близък човек.

След още няколко секунди Джейда заговори отново.

— Фитнес инструктор съм, миналата година Клоуи записа мой курс, така се запознахме. — Тя погледна умолително към Хийт. — В полицията разбрали ли са нещо?

— Не достатъчно — уклончиво отговори Ники.

Аудиторията се беше опразнила напълно.

— Ела да седнем — каза Руук и ги поведе към първия ред.

— Разкажи ни за Клоуи — каза Хийт, щом се настаниха.

— Не знам дали ще успея да запазя самообладание — отвърна Джейда с треперещ глас.

— Джейда — започна Руук с тон, изпълнен със съчувствие, — не е нужно да пазиш самообладание. Тук сме, за да те изслушаме, недей да бързаш и не се насилвай.

Тя прокара пръст под очите си, погледна нагоре и подръпна долните си клепачи, сякаш се опитваше да извади мигла или прашинка.

— Нищо не знам — каза тя, след като се успокои. — Наистина.

Ники не й повярва. Ако това беше вярно, защо беше решила да дойде да говорят? Хвърли поглед към Руук, който, ако се съдеше по кимването му, явно беше на същото мнение.

— Джейда — отново започна той, — щом идваш на лекциите ми, значи знаеш колко са важни хората, които дори не осъзнават, че разполагат с информация, потенциално полезна за разследващия журналист. Може би именно ти си човекът, който ще успее да ни помогне да разкрием убиеца на приятелката ти.

Джейда се огледа и се увери, че залата е празна, преди да продължи с глас, по-тих и от шепот:

— Ами ако погнат и мен?

Ники също сниши глас.

— Кои, Джейда? Ако ни кажеш какво знаеш, ще можем да те защитим.

Момичето поклати глава и за миг затвори очи. Накрая повтори:

— Но аз нищо не знам.

Руук се обърна настрани в стола си, за да е с лице към нея.

— Мисля, че знаеш, Джейда, и че искаш да ни разкажеш.

Спусна се тежко мълчание и докато се чудеше дали Джейда ще изрече онова, което явно имаше нужда да сподели, Хийт с лекота долавяше всеки звук в залата. Избръмча телефон. Беше този на Руук, но той не му обърна внимание, защото не искаше да разсейва младата жена. Старата сграда утихна. Скръцна стол, после се включи климатикът. В коридора се затръшна врата, а ехото постепенно заглъхна. Накрая Джейда вдигна поглед към тях и тихо заговори:

— Тя знаеше кой е.

— Какво е знаела? — попита Руук.

— Мисля, че познаваше убиеца.

Ники изобщо не беше изненадана. Според статистиката на ФБР осемдесет процента от жертвите познаваха убиеца си, така че най-вероятно това се отнасяше и за случая на Клоуи.

— Защо мислиш така? — продължи Руук.

Джейда отново се огледа и Хийт си даде сметка, че тя е ужасена от смъртта на приятелката си.

— Видяхме се в деня, когато я убиха — обясни Джейда с изпълнен със страх глас. — Сутринта дойде на фитнес, после отидохме да пием сок. Беше много изнервена и когато я попитах защо, каза, че най-сетне ще се добере до последното късче информация за голямото експозе. Така го наричаше, експозе.