Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Да.

Тя прокара показалец по устните му.

— А тези двете?

— Със сигурност — отвърна той и близна върха на пръста й.

— Мм-м-м.

Тя му се усмихна изкусително и пак се насочи към гърдите му, а после — към токата на колана му.

— Ами това тук?

— Капитане, можете да…

Думите заседнаха в гърлото му, когато пръстите й слязоха още по-ниско, но тогава тя внезапно спря и се отдръпна.

— За съжаление, това ще трябва да почака. Имаш лекции.

Гласът му беше станал дрезгав, но Руук бързо се съвзе и в очите му проблесна дяволит пламък.

— Такова жестоко, необичайно наказание! Уверявам ви, капитане, ще си отмъстя.

Хийт взе ръката му и двамата тръгнаха към вратата.

— Нямам търпение.

Иззад затворените врати на аудиторията се чуваше тихо буботене. Ники и Руук спряха и крадешком се спогледаха.

— Май е пълно — отбеляза тя.

— Е, все пак съм нещо като знаменитост.

Хийт извъртя очи.

— Не мислех, че имаш толкова много студенти.

— Около седемдесет и пет — каза той и отвори вратата. — Много по-малко, отколкото присъстващите днес. Станал съм ужасно популярен!

Ники застана до него, двамата огледаха пълната зала и тя направи една бърза сметка. Ако трябваше да налучка, би казала, че вътре има около двеста и петдесет души.

— Ти смяташ, че си знаменитост, а аз — че ще те линчуват.

— Има нещо такова — отговори той с нетърпение, което не изпитваше.

— Не са дошли случайно, Руук.

— Разбира се. Хора сме, нещастията и проблемите на другите са радост за окото. По тази причина забавяме ход, за да огледаме някоя катастрофа и обичаме сериали за наемни убийци. Тъжно, но вярно.

— С други думи, нездравословно любопитство — обобщи Хийт и поклати глава. — Като в този случай обектът му си ти.

Руук издиша и ентусиазмът му спадна като спукан балон.

— Защото Клоуи беше открита в моята къща.

Ники нямаше никакво намерение да си мери думите.

— Не просто открита, Руук. Открили са я мъртва. Гола. В леглото ти , което означава, че несгодите ти са доста интересни за широката общественост, особено ако говорим за млади хора, прекарали детството си с телефон в ръка, вманиачени по безсмислени видео игри и втренчени в Ютюб, където има видеа на всяка възможна тема. Онзи, който те е натопил, иска да загазиш сериозно. Проблемът е, че труп в леглото не стига, за да те осъдят.

Руук й хвърли кос поглед.

— Пропусна няколко стъпки. Подозрения, арест, адвокати, защита, всичко това е преди процеса, затвора и захвърлянето на ключа.

— И все пак ти ме разбра — прекъсна го тя. Всички тези хора искаха нещо, въпросът беше какво. Изведнъж в залата стана още по-шумно и някой извика:

— Ето го, ето го!

Настана пълна какофония и всички го обсипаха с въпроси.

— С Клоуи Мастърсън любовници ли бяхте?

— Добре ли я познавахте?

— Да не би да ви е дъщеря?

Докато Руук и Хийт слизаха по стъпалата, той вдигна ръка, за да въдвори ред, но въпросите не секваха. Двамата успяха да се доберат до подиума, където той се обърна с лице към тълпата и отново вдигна ръка. Този път шумът стихна и върху аудиторията се спусна блажена тишина.

Руук умееше да бъде сериозен, Хийт достатъчно пъти се беше уверила в това. Веднъж той дори пилотира самолет над Хъдзън, за да я спаси от откачен убиец, твърдо решен да я хвърли в океана, за да я изядат рибите. Тя обожаваше язвителното му чувство за хумор, но при нужда той умееше да сменя маската и заставаше лице в лице с дилемите.

— Тъй като срокът за записване отдавна изтече — заговори Руук в микрофона, а гласът му сякаш отскачаше от стена в стена, — допускам, че повечето от вас не са постъпили внезапно в моя курс. Ето защо бих желал най-учтиво да ви помоля да напуснете залата, за да продължа с лекцията си.

— Кажете за Клоуи — обади се някой от дясната страна.

— Няма нищо за казване. Полицията разследва убийството й, а междувременно лекциите ви при мен ще продължат. Тази включително.

— Вярно ли е, че е била влюбена във вас?

Този път гласът дойде от другия край на аудиторията.

— Разбира се, че не е — отговори Руук, без да си прави труда да опровергава такова абсурдно твърдение.

Ники спореше със себе си дали да го спре. Не искаше той да изтърве нещо, за което по-късно ще съжалява горчиво. От друга страна, Руук беше невинен, така че не би могъл да каже нищо, което да му вмени вина. Освен ако го извадеха от контекст, разбира се.

Въпросите на студентите я принудиха да се откъсне от спора в главата си и да се върне в настоящето.