Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Но тя е била у вас…

— Чух, че са я намерили в леглото ви…

— И е била гола!

Гласовете продължаваха да го заливат с наглед безкраен бараж от въпроси, които щяха да предизвикат сериозни съмнения у друг човек. След привидната смърт на майка си обаче Хийт се беше научила да се откъсва от емоциите си. Не можеше да си позволи да се тревожи за Руук и чувствата му, докато го обстрелват с въпроси. Сипеха се един след друг, като стрели, всяка от които улучваше безпогрешно улучваше целта. Не можеше да ги спре, така че реши да се възползва и да научи нещо от тях. След всеки нов въпрос се опитваше да открие задалия го сред тълпата, но всеки път някой веднага задаваше друг. Сякаш преследваше движеща се мишена. Тъкмо когато й се стореше, че е взела някого на мушка, бум! Той изчезваше.

От дъното на залата се надигна глас, дълбок и пълен с обвинения.

— Ти ли беше? Ти ли я уби?

Хийт се завъртя натам, откъдето бе проехтял гласът. В него имаше нещо различно, нещо по-лично. До нея Руук пристъпи от крак на крак, сграбчи скамейката с едната си ръка и заслони очи с другата, взирайки се в морето от студенти. Ники нямаше представа кой се е обадил. Съпругът й отпусна ръка и се отказа от търсенето си.

— Естествено, че не! — отвърна той, очевидно засегнат.

— Аз пък мисля, че си я убил — заяви гласът.

Руук отвори уста да отвърне, но Хийт застана пред него. После се наведе към микрофона и отчетливо изрече:

— Кой си ти? Стани!

Залата потъна в злокобно мълчание. Чуваше се само шумолене на дрехи, докато студентите се озъртаха насам-натам, за да видят за кого става въпрос. Никой не се изправи. Застанала на подиума, Ники се разгневи.

— Няма ли да се покажеш? Нима си страхливец?

Тишината в стаята натежа от обвиненията в убийство и малодушие. Това беше игра и Ники смяташе да я спечели.

— Хайде, де, бъди мъж — предизвика го тя.

От центъра на залата се чу женски глас:

— Да, изправи се!

Присъединиха се и други:

— Стани, стани, стани!

Хийт отстъпи страни и Руук отново зае мястото си на подиума.

— Да се криеш зад анонимността си е лесно — започна той, — но всеки има право да застане лице в лице с обвинителя си. Ако не се изправите, ще трябва да приема, че наистина се боите. Дали това е, защото не сте толкова убеден в обвиненията си, колкото бихте желали да изглежда, дали защото не желаете да влезете в конфликт с мен и със състудентите си, знаете само вие, но това всъщност няма никакво значение. Ще отговоря на въпросите ви. Не съм убил Клоуи Мастърсън. Действително аз открих трупа й…

— В твоята къща — обади се гласът.

Руук не му позволи да го прекъсне.

— Но двамата не бяхме интимни. Тя беше моя студентка, твърдо решена да стигне до истината относно материала, който пишеше.

Ники се наведе към Руук и му прошепна:

— Накарай го да се покаже — каза тя с надеждата, че я е разбрал.

Той едва забележимо й кимна, преди отново да се обърне към присъстващите.

— Тя ми показа проучванията си и аз й предложих единствено напътствия в качеството на ментор.

„Не е зле“ — помисли си Хийт. Ако не беше наясно с истината, щеше да му повярва напълно.

— Ако някой от вас разполага с информация за Клоуи — продължи Руук, — трябва да я сподели с полицията. А ако убиецът е тук… — Той замлъкна, за да им позволи да осъзнаят, че онзи, който е убил Клоуи, може би е сред тях в залата, — ако си тук, нека те уверя, че ще споделя с властите и последната подробност, която знам за Клоуи. Не се лъжи, ще си платиш.

Сред студентите плъзна шепот, който след минута прерасна в развълнувано жужене. Всички бяха погълнати от думите на Руук.

— Свободни сте — каза той. Колоните усилиха гласа му максимално и след миг младежите се пръснаха като мравки, просто така.

— Това беше… неочаквано — обобщи той. — По-скоро засада, отколкото лекцията по криминални разследвания, която бях планирал.

Ники го погали по ръката и пъхна длан в неговата.

— Справи се добре в тежка ситуация.

Към тях се приближи млада жена, преметнала чанта с компютър през рамо, с хартиена чаша кафе в едната ръка. Дългата й къдрава коса беше хваната в конска опашка, а по необичайно красивото й лице нямаше и следа от грим. Беше висока и стройна, с изсечени скули и тъмнокафява кожа без нито един белег или недостатък. Носеше тъмносин клин за йога, бели маратонки и изрязана тениска върху горнище за тренировки. Явно или идваше направо от фитнес салона, или потегляше натам.

— Извинете, господин Руук?